Надгробен паметник на Димчо Дебелянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Надгробен паметник на Димчо Дебелянов
Майка от Иван Лазаров.jpg
Автор Иван Лазаров
Година 1934 г.
Вид скулптура
Материал камък
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 75
Местоположение Копривщица, България
Надгробен паметник на Димчо Дебелянов в Общомедия

Надгробният паметник на Димчо Дебелянов е скулпторна композиция, съградена на гроба на поета след пренасянето на тленните му останки от Демир Хисар в Копривщица, в гробищния парк на храм „Успение Богородично“. Изработката е дело на професор Иван Лазаров през 1934 г.

Пренасяне на тленните останки на Димчо Дебелянов от Демир Хисар в Копривщица

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за пренасяне на костите на Димчо Дебелянов и съграждане на надгробен паметник в Копривщица е на литературния кръг „Живо слово“. Образуван за начинанието е фонд, в който първоначално се набират средства от литературни вечеринки, четения и сказки, а след това и от дарения. Ангажираните членове избират професор Иван Лазаров за човека, който ще осъществи това дело, като му е предоставена творческа свобода. Скулпторът прекарва много време в Копривщица и препрочита отново творчеството на Димчо. Професорът намира и първия модел за образа на „Майката“, като прототип става копривщенката Лила Паралеева, а след смъртта на баба Лила през 1932 година му позира Лала Душкова. Освен реализирания проект, Иван Лазаров разработва още два близки до него варианта, като образците се пазят в музея му в София. Членове на кръга и професорът възприемат идеята на Теодора Арабаджиева за изписване върху скалата на думите „... и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете...“.[1] Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 година.

Реставрации[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1940 година статуята е повредена от дете от града с умствени увреждания. Професорът сам отстранява щетите. В 1965 година група столични ученици след среднощни приключения отново разбиват лицето на фигурата. Възстановяването е възложено на ученика на покойния вече проф. Лазаров, скулптора Борис Кадийски, който през 1967 година по гипсовия оригинал изпълнява от айтоски андезит (куршум камък) повторение на фигурата. Новата статуя е поставена на гроба, а повреденият и закърпен оригинал е преместен в двора на къщата музей на Дебелянов в Копривщица през 1968 година.[1]

Сега бронзово копие на статуята има и пред дома-музей на Иван Лазаров на булевард „Васил Левски“ в София. Друго, умалено копие се пази в художествената галерия в Плевен. В двора на Министерство на външните работи на България е поставена и „Майката“, излята от бронз в оригинален мащаб.[1]

Некролога на Димчо Дебелянов

Възпоменателен текст[редактиране | редактиране на кода]

И в кротъкъ унесъ чака тя да дойде нейното дете... Димчо Дебеляновъ +1916 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дойчо Иванов Вечното очакване и завръщане. 2007. Посетен на 11 юли 2021.