Литературен кръжец „Живо слово“
| Литературен кръжец „Живо слово“ | |
|---|---|
 | |
| Информация | |
| Основана | 1924 г. |
| Седалище | София, Република България |
Литературният кръжец „Живо слово“ е литературно дружество, функциониращо от 1924 г., основано в град София.
Вера Василиевна Пушкальова, актриса от Петербургския императорски театър, прави обява, че ще държи сказка за „художественото четене“, поставена на оградата на Прогимназия „Граф Игнатиев“ в София. Така руската актриса започва да набира ученици и последователи. В хода на преподаването си тя предлага на следовниците си да образуват литературен кръжец с име „Живо слово“.[1]
През 2014 година се навършват и 90 години от създаването на кръжеца „Живо слово“, чиято първа публична изява е проведена на 11 ноември 1926 г. в салона „Д-р Лонг“[2] на ул. „Раковска“. Тогава дейците на кръжеца изнасят рецитал, придружен с голям успех, съставен по стихотворения на Димчо Дебелянов, от чиято трагична гибел на фронта през 1916 г. са се навършили десет години.[3]
Десетгодишнината от гибелта на поета служи за повод отново да се заговори за трагичната съдба на „талантливия несретник“. Проф. Димитър Шишманов публикува във в. „Слово“ статия, в която предлага костите на Димчо да бъдат пренесени от Демир Хисар в България. Това е защото се смята, че в чуждите държави тленните останки на българските герои са обречени на поругаване и забвение. Не са липсвали и мнения от друга гледна точка: гробовете да си останат там, дето са загинали войните, като служат за преден стожер на българщината. Именно тази публикация на професора е повод кръжеца „Живо слово“ да посвети първата си публична изява именно на Димчо Дебелянов. Така тръгва и идеята сдружението да организира пренасянето на тленните останки на поета и чрез такива представления да се съберат пари за целта, по-късно и за паметник на поета.[4]
През 1987 г., по случай на сто годишнината на поета литературният кръжец и председателя му Невена Буюклиева имат намерение да организират ежегоден конкурс на негово име. По неизвестни причини идеята не е осъществена.[5]
Членове дружеството са Невена Буюклиева – председател, Стефан Ханджиев – секретар, Илия Дебелянов, Теодора Арабаджиева, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Георги Михайлов, Константин Кисимов и други.[6]
Спомосъществуватели за изграждането на паметника на Димчо Дебелянов[редактиране | редактиране на кода]
| колективни дарители[4] | |
|---|---|
| Министерството на войната чрез Отделението за военните гробове | |
| Министерството на Просвещението и Народното здраве | |
| Културното дружество „Тодор Каблешков“ | |
| Християнско православно дружество „Св. Кл. Охридски“ | |
| Литературен кръжец „Живо слово“ | |
| индивидуални дарители[4] | |
| Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов | |
| Невена Буюклиева и Нако Петров | |
| Анна Каменова и Петко Стайнов | |
| Тодор Чипев и Филип Чипев | |
| Георги Михайлов и Никола Петков | |
| Димо Сяров и Вельо Дебелянов | |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ханджиев, Стефан. Спомени за кръжеца „Живо слово“ и пренасянето на костите на поета Димчо Дебелянов в България. // bohemskasofia.com. Посетен на 29 януари 2023.
- ↑ Евангелска методистка църква „Д-р Лонг“.
- ↑ Генчев, Славимир. Осемдесет години от освещаването на надгробния паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица. // kulturni-novini.info, 13 август 2014. Посетен на 28 януари 2023.
- ↑ а б в Иванов, Дойчо. Бойният и посмъртен път на подпоручик Димчо Дебелянов. // doichoivanov1.blogspot.com, 23 септември 2016 .
- ↑ Актьорът проф. Петър Петров: Имах щастието да раста в многолюдна фамилия с пиетет към словото и театъра. // blitz.bg, 22 октомври 2009. Посетен на 1 юни 2023.
- ↑ Иванов, Дойчо. Завинаги в родната Копривщица. // slovo.bg. Посетен на 28 януари 2023.
Портал „
Портал „
Портал „