Константин Кисимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Кисимов
Роден Константин Василев Кисимов
Починал
16 август 1965 г. (68 г.)
Активни години 19221965 г.
Местожителство София
Страница в IMDb

Константин Кисимов е български театрален и филмов актьор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1897 г. в Търново.

Учи право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се дипломира като юрист през 1922. Но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното и още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър. Изпратен на специализация в Сорбоната в Париж откъдето се завръща през 1928 г.

Дебютира с ролята на Сганарел в „Любовта-лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си. Участва в гастрола на Народния театър в Белград през 1936 г. През 1937 г. е част от състава, който участва в турнето в САЩ и Канада.[1]

Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.[1]

Загива при катастрофа в Балчик на 16 август 1965 г.

Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Константин Кисимов“ (театрален портрет) от Гочо Гочев
  • „Константин Кисимов“ (творчески портрет) от Севелина Гьорова
  • „Спомени за Константин Кисимов“ (1994) от Йордан Петров

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Константин Кисимов играе множество роли на сцената на Народния театър, по-известните са:[1]

  • Ило Стърчиопашката в „Гераците“ – Елин Пелин
  • Кметът в „Глас народен“ – Георги Караславов
  • Деметрий в „Сън в лятна нощ“ – Георги Караславов
  • Сициниус в „Кориолан“ – Георги Караславов
  • Ланчелото Гобо в „Венецианският търговец“ – Георги Караславов
  • Хамлет в „Хамлет“ – Георги Караславов
  • Патлен в „Адвокатът Патлен“ – френски народен фарс
  • Оргон в „Тартюф“ – Молиер
  • Геслер в „Вилхелм Тел“ – Фридрих Шилер
  • Андрокъл в „Андрокъл и лъвът“ – Джордж Бърнард Шоу
  • Граф Маранцоне в „Херцогинията на Падуа“ – Оскар Уайлд
  • Заклинател в „Задушница“ – Адам Мицкевич
  • Мича в „Опечелена фамилия“ – Бранислав Нушич
  • Владимир Павлович в „Д-р“ – Бранислав Нушич
  • Павле Марич в „Покойник“ – Бранислав Нушич
  • Добчински в „Ревизор“ – Николай Гогол
  • Подкальосин в „Женитба“ – Николай Гогол
  • Бабелмандебски в „Сватба“ – Антон Чехов
  • Странджата в „Хъшове“ – Иван Вазов
  • Мичо Бейзадето в „Под игото“ – Иван Вазов
  • Какавидов в „Службогонци“ – Иван Вазов
  • Велчо-Свилен в „Свекърва“ – Антон Страшимиров
  • Михо в „Зидари“ – Петко Тодоров
  • Цар Петър в „Боян Магесникът“ – Кирил Христов
  • Владимиров в „Големанов“ – Ст. Л. Костов
  • Нестор в „Тъмни души“ – Добри Немиров
  • Хаджи Андрея в „Албена“ – Йордан Йовков
  • Златил в „Боряна“ – Йордан Йовков
  • Арнолд в „Училище за жени“
  • Езоп в „Езоп“

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1967 Привързаният балон слепия
1961 Вятърната мелница дядо Бальо
1960 Хитър Петър хаджи Костаки
1960 Стубленските липи дядо Мишон
1958 Хайдушка клетва Йорданчо „Крастата“
1956 Точка първа Бармалей
1955 Героите на Шипка – (Герои Шипки) СССР / България Сюлейман паша
1952 Под игото Колчо слепеца
1950 Калин Орелът дядо Стоян
1947 Изкупление – (незавършен) Стоян Хаджигладнев
1936 Грамада Цеко
1931 Безкръстни гробове Рангел, селянин
1929 След пожара над Русия гърбицата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 226 – 227.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]