Вера Пушкарьова
| Вера Пушкарьова | |
| българска и руска актриса | |
| Родена |
1875 г.
|
|---|---|
| Починала | 4 октомври 1942 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Йордан Пехливанов |
Вера Василиевна Пушкарьова-Пехливанова е руска и българска актриса от Петербургския имперски театър. Тя е основател на литературния кръжец „Живо слово“, посветен на творчеството на поета Димчо Дебелянов.
Вера Пушкарьова е родена в двopянскo семeйствo и е aктpисa и cветскa дaмa. Tя эaвъpшва институт в Смолни, женски педагогически курсове, филология във Висш институт на името на Алексей Петрович Бестушев-Рюмин. Завършва и театрални курсове за драматична актриса при императорслия Александрински театър във Санкт Петербург. От 1894 г. е съпруга на Нестор Александрович Котляревски, известен литературовед и завеждащ репертоарните отдели на драматичните театри.[1]
През 1911 г. Вера Пушкарьова е основател на Общество на любителите на изразителното четене, а в периода 1898 – 1916 г. се представя в трупата на Александринския театър. Сред нейните поклонници са поета К. Д. Белмонт, който пише стихове за нея и Иля Репин с портрета и нарисуван от него. Сред тези поклонници е и българския офицер на руска служба Йордан Пехливанов. С него Вера се запознава в Сестрорецк през 1906 г. Връзката им започва докато все още е жена на Котляревски.[1]
В София Вера Пушкарьова прави обява, че ще държи сказка за „художественото четене“, поставена на оградата на Прогимназия „Граф Игнатиев“ в София. Така руската актриса започва да набира ученици и последователи. В хода на преподаването си тя предлага на следовниците си да образуват литературен кръжец с име „Живо слово“.[2] През 1920 г., заедно с втория си съпруг, Пехливанов се установяват в България. Тук Вера Пехливанова преподава в различни софийски гимназии, Държавната музикална академия, Софийския университет и основава кръжеца „Живо слово“, в който участват Николай Масалитинов, Константин Кисимов, Ирина Тасева, Олга Кирчева и други звезди на българския театър. В България Пушкарьова е допистник на вестник „Мир“ по проблемите на театъра[3][4]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Вера Пушкарьова. Възпоменателен лист. Издава кръжец „Живо слово“. Ред. к-т, София, п-ца Съгласие. 2°. Ц. 5 лв. 2000 тир. 14 ноем. 1943 – 4 с. паметен лист, посветен на руската артистка Вера Пушкарьова, работила в България като театрален критик и преподавател. Излиза по случай 40 дни от смъртта й. Между сътрудниците: Ек. Каравелова, С. Чукалов, М. ген. Паренсов-Воротинцева, А. М.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Гнин, Андрей. Българинът защитил Русия. Съдбата на Йордан Пехливанов. София, Милена принт, 2014. ISBN 978-954-90703-5-4. с. 243 – 244.
- ↑ Ханджиев, Стефан. Спомени за кръжеца „Живо слово“ и пренасянето на костите на поета Димчо Дебелянов в България // bohemskasofia.com. Посетен на 29 януари 2023.
- ↑ Панайотов, Тодор. Културните рубрики и сътрудници на половинвековния „Мир“ (Българския „Таймс“) // ebox.nbu.bg. Посетен на 21 януари 2024.
- ↑ Варненски новини. Варенският народенъ театъръ // proxy.europeana.eu, 16 март 1936. с. 3. Посетен на 22 януари 2023.
- ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944 // nationallibrary.bg. с. 77. Посетен на 22 януари 2024.