Невена Буюклиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Невена Буюклиева
българска актриса
Родена
Починала
2 юни 1966 г. (70 г.)
Брачни партньори Петър Спирков
Деца Лиляна Спиркова

Невена Стоянова Буюклиева, известна още като Нене Буюклиева е българска драматична артистка, народна артистка от 1952 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София през 1896 г. Баща ѝ Стоян (Стоянчо) Буюклиев е чиновник и участник в Балканската война. Майка ѝ Екатерина Войнова е сестра на дякон Агапий Войнов. Невена завършва Втора девическа гимназия през 1915 г. През същата година за кратко работи като учителка в с. Жедна, Радомирско; после до 1918 г. е чиновничка в Статистиката и помощник-счетоводител в Дирекцията на пощите.

През 1919 г. е обявен конкурс за прием на нови артисти в Народният театър, където Невена Буюклиева се явява подготвена от Златина Недева и печели първо място. При постъпването в театъра се открива драматическа школа до 1921 г. с преподаватели Сава Огнянов и Гено Киров. По-късно завършва школите на Вера Пушкарьова и Николай О. Масалитинов.[1][2]

През 1923 г. Буюклиева се присъединява към трупата на Народния театър, където играе до смъртта си през 1966 г. Първите ѝ по-големи роли са в „Дванадесета нощ“ от Шекспир, в „Свети, но не сгрява“ от Александър Островски и в „Царска милост“ от Камен Зидаров. Последната ѝ роля през 1965 г. е в „Службогонци“ от Иван Вазов.

Любен Саев, Невена Буюклиева, Кръстьо Сарафов и Ирина Тасева в постановката „Когато гръм удари“ на Яворов в Народния театър, 1939 година. Източник: ДА „Архиви“

Изпълнява десетки роли, сред които:

както и много други емблематични роли. Буюклиева има големи постижения и в рецитаторското изкуство. Тя се включва в кръжеца „Живо слово“, основан през 1924 г. от Вера Пушкарьова, в който участва заедно с актьорите Надя Костова, Зорка Йорданова, Стефан Савов, Константин Кисимов, Любен Саев, Ирина Тасева и други.

През 1935 г. се омъжва за проф. Петър Спирков, преподавател в Стопанска академия – Свищов.[1][2]

През 1942 г. се ражда дъщеря ѝ – Лиляна.

Паметна плоча на Невена Буюклиева, ул. „Николай Павлович“ № 4, София

Освен като артистка, Невена Буюклиева се изявява и като общественичка. По нейна инициатива от юни 1927 година до август 1931 година кръжецът „Живо слово“, изнася поетични рецитали и събира средства за пренасяне на тленните останки на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар (днешна Гърция) в България. Така след усилена работа, те осъществяват своята цел и полагат останките му в новия му гроб на 23 август 1931 година. През 1934 година отново със средства, събрани от рецитали и дарения и с труда на скулпторът проф. Иван Лазаров, той създава известния паметник на чакащата майка, намиращ се на гроба му в черковния двор в Копривщица.

През 1950 г. е наградена с Димитровска награда, а през 1952 г. със званието „народна артистка“. Същата година е избрана за „депутат на трудещите се“ при Софийски градски народен съвет. През целият си живот Буюклиева помага на своите колеги и на нуждаещите се от подкрепа хора.

През 2006 г. дъщерята на Буюклиева, Лиляна Спиркова, публикува мемоарната книга „Моите изповеди • Животът на Невена Буюклиева“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Кюстендилският род Буюклиеви, Енциклопедия на български родове.
  2. а б в Спиркова, Лиляна. Моите изповеди. Животът на Невена Буюклиева. С., 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]