Матвей Вълев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Матвей Вълев
Роден 21 октомври 1902 г.
Починал 7 ноември 1944 г. (42 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, очерк, репортаж, роман

Матвей Вълев (рождено име – Димитър Христов Вълев) е български белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Ямбол през 1902 г. Още през 20-те години публикува в различни издания из периодичния печат. През 1931 г. заминава за Бразилия при брат си, вече емигрирал по-рано. С впечатленията от тези четири години в Минаш Жерайш и Южна Америка са наситени голям дял от творбите му. Завръща се през 1934 г. В съавторство с Елисавета Багряна пише пиесата „Госпожата“, поставена още същата година на сцената на Народния театър, без особен успех. На 26 декември 1938 г. е излъчена първата радиопиеса в България – „Крилата помощ“ от Ангел Каралийчев и Матей Вълев по Варненското радио. [1] Автор е и на множество статии в периодичния печат. Първоначално публикува в леви издания, но по-късно и в списания като „Златорог“; съредактор е на списание „Сердика“. Провокиран от един разговор, се записва доброволец във Втората световна война и загива на 7 ноември 1944 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прах след стадата. Разкази“, 1937.
  • „На котва. Повест“, 1938.
  • „Радост в живота. Разкази“, 1940.
  • „Отсам и отвъд. Разкази“, 1940.
  • „Приятелят Рудолф Хоппе“ (Златорог 1943, № 7)
  • „Някога и днес. Очерки и репортажи из кооперативна България“, 1942.
Посмъртни издания
  • „Избрани произведения“. Под ред. на Иван Сестримски. София: Български писател, 1975, 401 с.
  • „Ферма в Сертон. Роман“. Под ред. на Кирил Апостолов. София: Български писател, 1988, 203 с.
  • „Радио и общество“. Състав. Андрей Ташев, ред. Калина Захова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017, 112 с. (ISBN 978-954-07-4332-5)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Теодора Димова, 80 години от излъчването на първата радиопиеса, БНР, програма „Христо Ботев“, 28 декември 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]