Магда Петканова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магда Петканова
Magda Petkanova.jpg
Родена 16 август 1900 г.
с. Цар Аспарух (Стамово), България
Починала 16 май 1970 г. (69 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, драма
Дебютни работи 1927
Известни творби сб. „Македонски песни“ (1927),
„Изгубен камък“ (1933)
„Кавали свирят“ (1939)
Съпруг Мирослав Минев, Константин Петканов
Уебсайт Страница в IMDb

Магда Петканова е българска поетеса, сценарист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и произход[редактиране | редактиране на кода]

Магда Петканова е родена на 16 август 1900 г. в с. Цар Аспарух, сега Стамово, Старозагорско, където живеели родителите на майка ѝ Надежда. Бащиният ѝ дом е в село (сега град) Раднево. Там бъдещата поетеса на Златна Тракия израства и получава първоначалното си образование. Този дом тя ще възпее по-късно в поезията си. Една от най-колоритните личности в нейния род е дядо ѝ по майка – хаджи Никола Атанасов. За него Магда Петканова разказва: „Дядо ми по майка е роден във Велес. Когато получили там вестник „Македония“ на дядо Славейков, малкото момче, водено от баща си, тръгва за Цариград, да открият този голям българин. Намират печатницата му и той остава там да се учи и работи като словослагател. После, след Освобождението, той придружава дядо Петко и в Сливен, и в Пловдив. Поради това и аз съм родена в Тракия“. По-късно Никола Атанасов е близък приятел на Иван и Пенчо Славейкови, на Димитър Благоев, на д-р Миркович... Неговите интереси към художественото слово, пиететът му към Славейковци се предават и на първородната му внучка с поетическото име Смарайди. Така е кръстена тя на името на баба си, гъркиня по произход. Смарайди е красиво момиче с дебели руси плитки, с будна и жадна за знание душа. Когато започва да публикува първите си стихове, тя избира името Магда като съкратено от Смарагда, а по-късно към него ще се прибави и фамилията Петканова. Баща ѝ Драго Колев е земеделец и търговец, глава на голямо патриархално семейство от четиринадесет деца. Той е запален русофил и обича да разказва как при разорението на Стара Загора през Освободителната война той, тогава малко воловарче, бил спасен от незнаен руски конник, отнесъл го в планината над Шейново. Домашната библиотека, създадена от баща ѝ и от дядо ѝ, предоставя на будната девойка най-значителното от тогавашната българска литература, както и пълни течения от цариградската и следосвобожденската преса.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Идва времето на войните, баща ѝ не се завръща с години от фронтовете, вуйчо ѝ умира от холера. Тринадесетгодишната Магда е изпратена в София да продължи образованието си и е настанена в пансиона на г-жа Узунова, майката на художника Дечко Узунов. През този период тя се увлича силно от математика, но намерените тефтерчета в архива ѝ свидетелстват и за силно развити литературни интереси.

През 1918 г. завършва Втора девическа гимназия в София. От годините на пансиона датират нейните интереси към математиката, затова не е чудно, че бъдещата поетеса записва математика в Софийския университет и завършва три учебни години (1918 – 1921).

Първи брак и контакти с македонските революционери[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. се омъжва за белетриста Мирослав Минев. Ражда им се дъщеря – Зоя. Още от студентските си години поетесата дружи с македонски революционери. В тяхната борба за независимост тя е посветена от съпруга си. За съжаление Мирослав Минев завършва жизнения си път, без да осветли тази интересна страница от техния живот. Идва краят на войните, стопанската криза разорява баща ѝ, а Магда заболява от туберкулоза, болестта на века. Кратко време се лекува във Виена и в санаториума преживява вълнуваща среща с непознат българин, емигрант от 1923 г. Не успява да научи името му. Непознатият се уговаря с нея, че ако изгуби надежда за оздравяване, ще ѝ повери важна революционна тайна. Това не се осъществява – българинът умира, без да е могъл да изпълни намерението си. Близките на М. Петканова свидетелстват, че тази погубена тайна не ѝ дава покой до края на живота ѝ. Скоро след това Магда Минева се завръща в България и като по чудо оздравява в Раднево, спасена чрез народни лечения.

След оздравяването си тя е отново в София и живее в столицата до смъртта си. Сега укрива дейци на Вътрешната македонска организация, лекува ги, помага им. Дъщеря ѝ си спомня за посещението, което направили заедно с майка си в болницата на атентатора Кръстан Поптодоров.

Активни творчески години[редактиране | редактиране на кода]

За първи път поетесата печата свои стихове във вестник „Неделно утро“ през 1923 г. По-късно редовно сътрудничи на „Вестник на жената“, „Демократически преглед“, „Изкуство и критика“. Преди да бъдат събрани в книга, стихотворенията от сб. „Македонски песни“ излизат на страниците на „Вестник на жената“. През 1927 г. литературната задруга „Хиперион“ издава първата ѝ стихосбирка „Македонски песни“. Тя налага името на Магда Минева като обичана от демократичната интелигенция поетеса. Две от стихотворенията в сборника дори се запяват като песни и стават част от градския фолклор. Това са втората и деветнадесетата песен („...Свещи ти запалих пред трона небесен“ и „Ако зажалиш някой ден“). Музиката към тях написва видният български композитор Марин Големинов. В книгата си „Моето поколение в литературата“ (1970) Георги Константинов търси едно по-широко като подтекст обяснение на заглавието „Македонски песни“. Това са годините след Първата световна война, когато България преживява тежко откъсването на Македония и Тракия. „Магда Петканова очевидно даде това име на първата си книга по внушенията на дълбоката скръб, която тежеше в сърцата на всички българи по света и която нашето поколение трябваше да превъзмогне“ – пише Г. Константинов. Годините на „Македонски песни“ са труден период и в личния живот на Петканова. Разрушава се семейството ѝ, кризисно събитие за женското съзнание, и то съзнание, формирано от строго патриархално възпитание. Оставайки сама, без дом и издръжка, тя работи като статистик и проверител в Министерството на железниците от 1927 до 1929 г., а от 1929 до 1932 г. е коректор в Държавната печатница. През този период чувството за самота, за безпомощност определя поезията ѝ. От това време е и дружбата ѝ с Мария Грубешлиева, приобщаването ѝ към кръга на демократичните писатели. От 1931 г. Магда Петканова е член на Съюза на българските писатели и на Клуба на жените писателки.

Втори брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. съпругата на Константин Петканов Станислава умира и той остава сам с две малки момиченца – Сълза и Поляна. Скоро писателят среща младата поетеса Магда Минева, запознава ги Мария Грубешлиева в сладкарница „Роял“ (днес Чешки културен център). През 1932 г. Магда се омъжва за Константин Петканов, донесъл ѝ опората на една силна личност, отдадена на литературата без остатък. Пораждат се и новите проблеми – изведнъж тя се оказва майка на три момичета и времето за писане съвсем оскъднява. В интервю пред вестник „Литературен фронт“ по повод нейната шестдесетгодишнина писателката споделя: „Не зная защо, но винаги съм мислил а, че съм пропуснала ценно време, че съм могла и повече да работя, но че обстоятелствата по-преди са ми пречели да напиша всички стихотворения, които съм искала да напиша. И наистина трябва да призная, че стиховете съм писала в кратките паузи между домакинските си задължения“. Затрогващи са тази изповед и чувството на съжаление за пропилените творчески мигове. Но подвигът на Магда Петканова е, че в такива мигове тя излиза победителка в борбата с бита, с всекидневните грижи. Доказателствата са налице – стихосбирките „Изгубен камък“ (1933) и „Кавали свирят“ (1939) – върховете в поетическото ѝ развитие. От този зрял период на живота ѝ датират приятелските връзки със семействата на Илия Бешков, Любомир Пипков, Пенка Цанева-Бленика и Георги Цанев, Асен Разцветников, д-р Стоевски и др. Тя не е само майка и съпруга, не е само писателка, но е и жена с будно обществено съзнание. Без колебание застава на страната на демократичните сили на епохата.

След 1939 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 1939 г. се спират нейните публикации. Такова е стихотворението от архива на писателката „Тиранинът“, забранено от цензурата през 1943 г. В този период е свалена от игра в Народния театър пиесата „Царица Теодора“. Ето какво разказва Магда Петканова: „...оказа се неудобно да се припомни, че една еврейка е била съпруга на български цар“.

През 1958 и 1970 г. най-добрите ѝ стихотворения и пиеси са издадени от „Български писател“ в антологичните сборници „Стихотворения“ и „Една от нас“. Сценарист е на филма „Шибил“ (1968, съвместно със Захари Жандов) и либретист на операта „Ивайло“ на Марин Големинов.

Магда Петканова умира на 16 май 1970 г. в София.

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстина Гичева-Михалчева. „Магда Петканова. Българската женска лирика“. – Философски преглед, 1937, кн. 4.
  • Георги Константинов. Моето поколение в литературата. София, Български писател, 1970.
  • Ирен Иванчева. „Поетесата Магда Петканова“. – Литературна мисъл, 1984, кн. 1, с. 40 – 50.
  • Ирен Иванчева. Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • Ирен Иванчева. "Един възможен прочит: Магда Петканова (1900 – 1970)“, Литературен форум, X, № 1, 9 – 15 ян. 2001, с. 6.
  • Ирен Иванчева. „Магда Петканова“.- В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015, с. 363 – 384.
  • Стоян Стаев. Литературни вълнения (Портрети, очерци, есета). Пловдив, 1982.
  • Людмила Малинова. „Поезията на Магда Петканова“. – Език и литература, 1984, кн. 6, с. 34 – 44.
  • Людмила Малинова. Български поетеси между двете световни войни. София, Ваньо Недков, 1999
  • Албена Вачева. "Поезията на Магда Петканова – женското усъмняване и идеите на Родно изкуство“. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война“. София, Алтера, 2009, с. 375 – 396.
  • Иван Спасов. И слънцето върни. Български поетеси. София, Бълг. писател, 1987, с. 162 – 186..

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]