Кръстан Поптодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстан Поптодоров
български революционер
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.

Починал
1943 г.
Кръстан Поптодоров в Общомедия

Кръстан Поптодоров (Тодоров) с псевдоними Камен, Потайников, Праведников, Сульо[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съобщение от Задграничното представителство на ВМРО (протогеровисти) от 15 октомври 1928 г. за нападение от михайловисти срещу Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, при което и двамата са ранени

Присъединява се към ВМОРО в младежките си години и действа като четник още преди Балканската война. След войните за национално обединение отваря казино в София, като подпомага финансово македонското освободително движение. След това активно се включва в дейността на ВМРО и действа като нелегален в Западна Македония. През 1924 година е арестуван в Италия за притежание на огнестрелно оръжие, но скоро след това е освободен[2].

След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година застава на страната на неговите привърженици, т. нар. протогеровисти, срещу крилото на Иван Михайлов. На извънредния протогеровистки конгрес Кръстан Поптодоров, Перо Шанданов, Пецо Трайков и Христо Марков са избрани за членове на ЦК на ВМРО[3]. Кръстан Поптодоров завежда и софийския пункт на ВМРО (протогеровисти). На 12 октомври 1928 (или 1929) година срещу Кръстан Поптодоров и Пецо Трайков е извършен атентат на бул. „Дондуков“, но в последвалата престрелка са убити изпратените от Иван Михайлов терористи, Асен Спасов и Киро Гърчето, както и няколко случайни минувачи[4]. По-късно Кръстан Поптодоров, Пецо Трайков, Спас Таушанов и Михаил Гърчев са освободени от ареста.[5] Кръстан Поптодоров оцелява и след два нови атентати срещу него на 5 януари 1931 и на 15 август 1932 година, но остава едноок.[6] През 30-те години на XX век Кръстан Поптодоров получава ежемесечно финансова издръжка от Югославското консулство в София чрез Геме Димитров, за да продължават междуособиците във ВМРО.[7] В автобиографичния си роман „Тютюневият човек“ Богомил Райнов описва как е посетен от Кръстан Поптодоров след негово освобождаване от затвора, след което Поптодоров убива жена си, заради изневяра и се самоубива.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49, 80, 94
  2. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.149
  3. Колектив. Македония История и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.194, 203.
  4. Ачкоска, Виолета и Никола Жежов, Предавствата и атентатите во македонската историја, Издателство Макавеј, Скопје, 2003, стр.243
  5. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 136-137, 578.
  6. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 142, 175-176.
  7. Янчулев, Методи. Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924-1934 г., сп. България-Македония, Брой 1, 2010 г.
  8. „Тютюневият човек“, Богомил Райнов
     Портал „Македония“         Портал „Македония