Георги Цанев (литературовед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанев.

Георги Цанев
български литературовед
Георги Цанев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Георги Цанев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Карлов университет
Работил в Софийски университет
Институт по литература към БАН
Георги Цанев в Общомедия

Георги Цанев е български литературовед, една от най-авторитетните фигури в литературния и културния живот на България, както в междувоенния период, така и след Втората световна война. Литературен историк и критик, изследовател, академик, проникновен тълкувател на класически творби от българската литература, оперативен критик с точно естетическо чувство за ценното и приносното в текущия литературен процес. Университетски преподавател, ръководител на Катедрата по история на българската литература към Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1950-1961). Директор на Института по литература към БАН и завеждащ секцията по история на българската литература (1950-1975).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Цанев е роден на 21 септември 1895 г. в с. Борован, Врачанска област. Завършва гимназия във Враца през 1915 г. и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1923). В продължение на две години специализира в Карловия университет в Прага, Чехия (1926-1928).

Дебютира в литературния печат през 1922 г. (в. „Младеж) със статия, посветена на стихосбирката „Да бъде ден!“ на Христо Смирненски. Георги Цанев е този, който предлага това заглавие на книгата (а не първоначалното „През бурята“1)

От началото на 20-те години на XX век сътрудничи на Георги-Бакаловото издание „Нов път“, където заедно с Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев е част от т.нар. „новопътска (или „септемврийска“) четворка“. Отношенията с Бакалов търпят разрив след юбилейното четене през 1924 г., посветено на 10-годишнината от смъртта на Пейо Яворов. Обвиненията срещу Цанев са в това, че той е изневерил на „лявата“ трактовка на творчеството на големия поет и е възхвалявал един буржоазен автор. След това Георги Цанев сътрудничи дълго време на сп. „Златорог“, редактирано от Владимир Василев.

В периода 1938-1943 г. основава и редактира собствено издание – „Изкуство и критика“, където дава трибуна на множество млади творци – Валери Петров, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Вутимски, Александър Геров, Богомил Райнов.

След Втората световна война Георги Цанев написва едни от най-мащабните си изследвания – книгите за Яворов и Фурнаджиев, за историческия роман в българската литература, както и монументалната 4-томна книга „Страници от историята на българската литература“.

За приноса му в българското литературознание и култура изобщо през 1974 г. БАН удостоява Георги Цанев с титлата академик.

Акад. Георги Цанев умира на 21 юли 1986 г. в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Избрана библиография на акад. Георги Цанев
  • „Писатели и творчество“ (1932) – дебютна книга
  • „Литературни студии“ (1938)
  • „Проблеми на днешната българска литература“ (1939)
  • „Пътят на Яворов“ (1944)
  • „Никола Фурнаджиев“ (1963)
  • „Писатели и проблеми“ (1965)
  • „Страници от историята на българската литература“ (1967-1975)
  • I. том – „С патоса на възторга и изобличението“
  • II. том – „На прелома между две столетия“
  • III. том – „По нови пътища“
  • IV. том – „Художествени образи и критически идеи“
  • „Историческият роман в българската литература“ (1976)
  • „Книга за критиката“ (1980)
  • „Страници от миналото“ (1983)
Библиография за Георги Цанев

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Иванов, „Посветен на красотата на идеите (Георги Цанев)“, електронно издателство LiterNet, 16.04.2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]