Блага Димитрова
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (20 септември 2022) |
Блага Димитрова | |
---|---|
българска писателка и политик | |
Родена | |
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учила в | Софийски университет |
Работила | писател, политик |
Литература | |
Период | от 1938 г. |
Жанрове | поезия, роман |
Политика | |
Партия | СДС (от 1992 г.) |
1-ви вицепрезидент на България | |
22 януари 1992 – 6 юли 1993 | |
Народен представител в: XXXVI НС | |
Семейство | |
Съпруг | Йордан Василев |
Деца | Ханна Хоанг Димитрова (осиновена) |
Уебсайт |
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и 1-ви вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
Умира на 2 май 2003 г. след тежък инсулт.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). За пръв път публикува в сп. „Българска реч“, год. 13 (1939 г.), май-юни, кн. 8 – 9, две стихотворения.
Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива, след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен и Хердерова награда. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 1991 г., името на Блага Димитрова е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, сред единствените две българки Ваня Петкова и Елисавета Багряна.
През 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
Участие в политиката[редактиране | редактиране на кода]
През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).
Народен представител[редактиране | редактиране на кода]
През 1991 г. става народен представител в XXXVI обикновено народно събрание от парламентарната група на СДС.
Вицепрезидент[редактиране | редактиране на кода]
На Президентските и вицепрезидентски избори през 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“.
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.[2] През 1967 г., по време на войната във Виетнам „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам. До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си. При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Стихове за вожда“ (1950, стихове)
- „Лиляна“ (1959, поема)
- „До утре“ (1959, стихове)
- „Светът в шепа“ (1962, стихове)
- „Обратно време“ (1965, стихове)
- „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
- „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
- „Отклонение“ (1967, роман)
- „Мигове“ (1968, стихове)
- „Страшния съд“ (1969, роман)
- „Лавина“ (1971, роман)
- „Подземно небе“ (1972, роман-пътепис)
- „Как“ (1974, стихове)
- „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)[3]
- „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
- „Гонг“ (1976, стихове)
- „Глухарчето“ (1996, роман)
- „Пространства“ (1980, стихове)
- „Лице“ (1981, роман)
- „Лабиринт“ (1987, стихове)
- „Между“ (1990, стихове)
- „Нощен дневник“ (1992, стихове)
- „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
- „Знаци по снега“ (1992)
- „Урания“ (1993, роман)
- „Белези“ (1937 – 1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
- „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; ISBN 978-954-492-141-5
- „Времена“, 2000; ISBN 978-954-439-659-6
- „Събрани творби“
- „Том 1. Ранни стихове“, 2003; ISBN 978-954-90735-6-0
- „Том 2. Лирика и поеми“, 2003; ISBN 978-954-90735-8-4
- „Том 3. Пътуване към себе си“, 2003; ISBN 978-954-90735-9-1
- „Том 4. Отклонение“, 2004; ISBN 978-954-9310-03-0
- „Том 5. Страшния съд“, 2004; ISBN 978-954-9310-04-7
- „Том 6. Лавина“, 2005; ISBN 978-954-9310-05-4
- „Том 7. Осъдени на любов“, 2005; ISBN 954-9310-10-8
- „Том 8. Стихове и поеми“, 2006; ISBN 954-9310-11-6
- „Том 9. Младостта на Багряна“, 2008; ISBN 954-931-016-0
- „Том 10. Дни черни и бели“, 2008; ISBN 954-9310-19-1
- „Глас“ (2004)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Отклонение (1967)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Л. Шумарова, „Спомен за Блага Димитрова“, Акценти от радиопредаванията на Bulgarianvoice, 11 май 2003 г.
- ↑ Йордан Василев, „Гроб ни събра и гроб ни раздели“, в. „Новинар“, 5 август 2010 г.
- ↑ Белчева, Евелина. Ударихме ѝ брадвата! Случаят с книгата на Багряна в дневниците на Петър Динеков и Борис Делчев. // брой № 1 (242). Електронно списание LiterNet, 16.01.2020. Посетен на 20.11.2022.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Евелина Белчева. Романът на Блага Димитрова „Отклонение“ – литературност и кинематографичност (студия). В: Човек и време, БАН – Институт за литература, С., 1997; Сайт за електронна литература, теория и история, 5 януари 2012., 2012: https://e-lit.info/lit-teory/312-romanat-na-blaga-dimitrova-otklonenie-literaturnost-i-kinematografichnost
- Евелина Белчева. Екзистенциални проблеми в сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова – в огледалото на „Лавина“, Критика, брой: 1 – 2, 2002, стр. 49 – 60;
- Борис Роканов. Блага Димитрова – литературна анкета. Предговор Клео Протохристова. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2002.
- Евелина Белчева. Думи – за „пропъждане на тъмното“. Сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова. Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев, юбилеен сборник. Изд. център Боян Пенев. Институт за литература, 2004.
- Евелина Белчева. Духовна автобиография на едно поколение. Романът „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова, Мостове, юбилеен сборник, с. 140 – 146. Изд. център „Боян Пенев“ – Институт за литература, изд. БАН, 2005.
- Евелина Белчева. „Лавина“ като роман-мит или спорът на Блага Димитрова с екзистенциализма, Критика, брой: 1 – 2, 2005, стр. 68 – 78.
- Биография на Блага Димитрова в Литернет // Посетен на 26 април 2006.
- Мария Антонова. Моите срещи с Блага Димитрова. По повод пет години от смъртта ѝ, Електронно списание LiterNet, 28 март 2008, № 3 (100)
- Евелина Белчева. Поетът и властта. Две субстанции, осъдени на вечна раздяла. Гласове, г. ІV, от 3 – 9 юли 2009, № 25 Архив на оригинала от 2013-03-08 в Wayback Machine., с. 14 – 15.
- Мария Антонова. Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство. ИК Кибеа, 2016 г.
- Петър Динеков, Записки от „прехода“. Из дневниците на акад. Петър Динеков. кн. 1 и 2. Представени от Евелина Белчева. Изд. ОГЛЕДАЛО, 2020; изд. СТИЛУЕТ – 2021.
- Мария Антонова. „100 години от рождението на Блага Димитрова“. 2 януари 2022 г.
- Евелина Белчева. Съдбата на Блага Димитрова е трагичен символ на страшната тема „творец и власт“. БГНЕС – 2 януари 2022 https://bgnes.bg/news/d-r-belcheva-s-dbata-na-blaga-dimitrova-e-tragichen-simvol-na-strashnata-tema-tvoretc-i-vlast/
- Евелина Белчева. Излиза книга с неизвестни разговори с Блага Димитрова. Книгата е посветена на сто години от рождението на Блага Димитрова (1922 – 2022) – ел. сп. ФАКЕЛ: https://fakel.bg/%81/
- Евелина Белчева. Блага и „турският Пушкин“. Повтаряше ми името несвестен... Портал „Култура“, 13 февр. 2022; http://kultura.bg/web/%d
- Евелина Белчева. СТРАДАНИЕ и ПРОСВЕТЛЕНИЕ – в сянката на смъртта. портал „Култура“, 23 юни 2022; http://kultura.bg/web/%d/
- Евелина Белчева. ОТВЪД СТРАДАНИЕТО – в зенита на прозренията. Блага Димитрова. „Забранено море“, Дзяло, 2022, бр. XXIII
- Евелина Белчева. Портрети в маниера на сфумато Единадесет тетрадки на Петър Динеков – биографичен и културен контекст, Дзяло, бр. 24, 2022.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Блага Димитрова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Блага Димитрова в
Моята библиотека
- ((en)) Блага Димитрова в
Internet Movie Database
- Блага Димитрова на сайта Литернет
- Великите българи (архивиран линк)
- Филмът Лавина, ревю (архивиран линк)
- Бенатова И.М. Время и герои художественной прозы Благи Димитровой // Баллада в болгарской литературе 20-х, 30-х годов ХХ века. – Львов: „Львовская Политехника“, 2015 г. – С. 333 – 362.
- БНТ представя: „Блага“, Целият филм на сайта на БНТ
|
- Български поетеси класици
- Български писатели класици
- Български политици след 1989
- Български сценаристи
- Български биографи
- Български преводачи
- Български преводачи на полскоезична литература
- Български полонисти
- Активисти за демокрация от България
- Вицепрезиденти на България
- Възпитаници на Софийския университет
- Носители на Димитровска награда
- Носители на Хердерова награда
- Носители на орден „Стара планина“
- Български антикомунисти
- Родени в Бяла Слатина
- Починали в София
- Починали от инсулт