Ваня Петкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ваня Петкова
Родена 10 юли 1944 г.
Починала 26 април 2009 г. (64 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Награди „Георги Джагаров“ (2005)
Деца Оля Ал-Ахмед

Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански и френски език.[1] Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974 – 1975 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969 – 1970 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1][2]

Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.

Почива на 26 април 2009 г. в Първомай.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Ваня Петкова е автор на стихосбирките:

  • 1965 – „Солени ветрове“,
  • 1967 – „Куршуми в пясъка“,
  • 1967 – „Привличане“,
  • 1967 – „Грешница“,
  • 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“
  • 1970 – „Предсказание“,
  • 1972 – „Черната гълъбица“,
  • 1973 – „Кестенова любов“,
  • 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
  • 1976 – „Обратна река“,
  • 1979 – „Обет за мълчание“,
  • 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
  • 1980 – „Синята книга“,
  • 1981 – „Триптих“,
  • 1984 – „Гръм“,
  • 1984 – „Цигански романс“,
  • 1988 – „Земетресение“,
  • 1989 – „Прощаване“,
  • 2005 – „Страсти“, ISBN 954-9548-02-3
  • 2006 – „Грешница – 1“ – римейк
  • 2008 – „Грешница – 2“ – римейк
  • 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
  • 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика.
  • 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. „Арменска песен“ се появи в двуезично издание с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата журналистката и преводач Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, художественото оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф Ал-Ахмед.
  • 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.

Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.[3] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Една от основните забележителности на село Езерово (Област Пловдив) в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски език, която има голям принос в културния живот на селото и в региона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3382.
  2. Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
  3. „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]