Ваня Петкова

Ваня Петкова
българска поетеса
Родена	Ива́на Петко́ва Петко́ва 10 юли 1944 г. София, Царство България
Починала	26 април 2009 г. Първомай, Република България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учила в	Софийски университет
Литература
Псевдоним	Ваня П., Ваня Петкова, Ваня Садик, Хатидже Садик, Ваня Скендербег
Жанрове	стихотворение, роман
Дебютни творби	„Солени ветрове“ (1965)
Известни творби	„Грешница“ „Куршуми в пясъка“ „Солени ветрове“ „Пиратски стихове“
Награди	„Георги Джагаров“ (2005) „Почетен гражданин на град Ереван“ (1985) „Обединител на култури“ (посмъртно, 2019)
Семейство
Баща	Петър Петков
Майка	Василиса Петкова
Съпруг	Нури Садик-Ораби
Деца	Оля Ал-Ахмед
Подпис
Ваня Петкова в Общомедия

Паметна плоча в село Езерово, гр. Първомай, в дома на поетесата.

Бабата на Ваня Петкова - графиня Анастасия Житская от Полтава, Украйна, и нейният съпруг и дядо на Петкова - генерал Иван Искандеров. Бягат от Руската империя за Велико Търново през 1917 - 1918 г.

Ваня Петкова (с рождено име: Ива́на Петко́ва Петко́ва) е българска поетеса, писателка и преводач от смесен български, руско-украински, и гръцки произход.

Автор е на 34 книги, сред които 24 стихосбирки, 6 романа, и 4 новели. Преводач е от украински, руски, арабски, арменски, немски, испански и френски език. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.

Поезията на Петкова е преведена и издадена на 13 езика, сред които японски, арменски и арабски.

Ваня Петкова влиза в историята с 800 успешно проведени рецитала из страната и чужбина, два от които тя провежда в летящ самолет от София до Москва през 1983 г., с което става първата и единствена поетеса в света, и е предложена за Рекордите на Гинес. Често e определяна като „бунтарката на българската литература“, както и „най-космополитната“ личност в българската литература, както поради знанието ѝ на седем езика и издадени на пет континента произведения, така и поради нейния смесен произход.

Гробът на Ваня Петкова в "Алеята на творците" в Централните софийски гробища

Плоча в памет на Ваня Петкова в с. Езерово, Първомай

Ваня Петкова чете от стихосбирката си „Грешница“, 1967 г.

Грамофонна плоча „Ваня Петкова: Стихотворения“, с авторско изпълнение на поетесата. Балкантон, 1982 г.

"Къща-музей Ваня Петкова" в село Езерово, Пловдивска област. Домът в който поетесата прекарва последните си години, от 1999 до 2009 година.

Българската поетеса Ваня Петкова с палестинския лидер и нобелов лауреат Ясер Арафат

Паметник в чест на българските опълченци и войните-освободители в с. Бяла Река, изграден според завещанието на поетесата Ваня Петкова през януари, 2022 г.

Ваня Петкова със съпруга си др. Нури Садик (в средата) и Елисавета Багряна (от дясно) на официално посрещане на делегация от чужбина през 1968 г.

Биография и творчество

Родословие

Родена е на 10 юли 1944 г. в гр. София, в семейството на Петър "Петко" Петков, син на белогвардейските имигранти Иван Искандеров "Скендербег" – генерал от руско-черкезки произход, служил при император Николай II, и съпругата му Анастасия Житская – украинка от Полтава, които след началото на руската гражданска война през 1917 г. се преселват от Руската империя в България заради репресиите от страна на болшевиките, променят си фамилиите и се заселват в старопрестолната столица Велико Търново.

Майката на Ваня – Василка, с истинското име Василиса, е дъщеря на гъркиня и българин, която губи биологичните си родители безследно още като младо момиче по време на Балканската война и впоследствие е осиновена от българско семейство в гр. Созопол. Василка и Петко кръщават дъщеря си с името Ивана, в чест на дядо ѝ ген. Иван Искандеров.

Поради тези факти, Ваня Петкова е често определяна като най-космополитната личност в българската литература. Белогвардейската история на нейното семейство по-късно служи като допълнителна пречка в кариерата на младата поетеса, изгряваща по време на комунистическия строй в България.

Има единствена дъщеря, Олга-Жаклин, по-известна като българската журналистка Оля Ал-Ахмед, и двама внука, Насър и Джоузеф.

Образование и творчество

През 1962 г. завършва гимназия, а през 1967 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с основна специалност „Славянска филология“ и втора специалност „Немски език“. През 1978 година прави докторантура в Литературния институт „Хосе Марти“ в Хавана, Куба.

Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикуват нейно стихотворение във вестник „Средношколско знаме“, което тя посвещава на връбче. През 1965 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Солени ветрове“.

През 1974 година, по време на паралелната си дипломатическа кариера като културен представител на България в Куба, Петкова специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“.

Преводач е в българското посолство в Хартум, Судан, откъдето е нейният съпруг Нури Садик-Ораби – доктор на науките от нубийски произход, с когото Петкова стъпва в брак в България през 1966 г., и който става един от основателите на арабската редакция на Българското национално радио. През 1967 г., им се ражда дъщеря, която кръщават Олга-Жаклин, по-известна като българската журналистка Оля Ал-Ахмед. През същата година излизат стихосбирките на Ваня Петкова „Куршуми в пясъка“, „Грешница“ и „Привличане“.

След издаването на стихосбирката „Грешница“ през 1967 г. книгата е цензурирана и иззета от книжарниците на страната, заради основното ѝ стихотворение „Грешница“, а именно фразите „Ето – аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам.“ На по-късен етап партията премахва забраната и стихосбирката е издадена без цензура, но създава редица дебати и спорове в литературните среди на България в края на 60-те и началото на 70-те години.

„Нейните стихове хвърлят едно предизвикателство: в общо взето целомъдрената българска поезия, характерна със свенливия си реализъм, заговорва с първична сила една жена, търсеща в любовта не само упованието, а и насладата... Ваня Петкова притежава невероятната способност да ни разкрива всеки път любовната игра по новому, без нито едно повторение."

– Любен Георгиев (български литературен критик, цитата, 1967 г.).

С поезията си Ваня Петкова създава смут в литературнокритическите среди. За писането ѝ Енчо Мутафов твърди, че "Петкова говори истини, които не смайват, но имат свое вътрешно горене и като начин на чувствителност са неповторими по свой начин". Сред известните литературни критици, също така изказали се положително към стихосбирката „Грешница“ са Иван Спасов, Огнян Сапарев, Мариана Тодорова и Стефан Коларов.

Значителна част от произведенията на Петкова спадат в направлението определено като "българска маринистика", поради открито изразената адмирация на поетесата към морето, показателно демонстрирана в стихосбирки като "Синята книга" и "Пиратски стихове", и високо оценена от българския литературен критик, най-известен в областта на маринистиката - Георги Николов, който твърди, че "с неспокойното си дарование, чудесната Ваня Петкова, прокарва вододел пред миналото. Съхранявайки го в реквием на истинността".

Освен превода на личните си литературни произведения, Ваня Петкова успешно използва знанието си на седем езика за превод и редакция на редица чужди автори като Евгений Евтушенко, Махмуд Даруиш, Дмитро Павличко, Алфредо Варела, Тарас Шевченко, Едуард Успенски, Леся Украинка, Низар Кабани и др.

През 1982 г. Балкантон записва плоча на Ваня Петкова, с авторско изпълнение на поетесата, включващо фонов музикален съпровод.

Ваня Петкова е автор на редица известни български песни, сред които „Дискотека“ на група „Трик“ с основен солист Етиен Леви, „Любовта на Юнгата“ на Маргарет Николова, и символичният химн на арменската общност в България „Арменски Очи“ с композиция на Хайгашод Агасян, заради която дейност е удостоена със званието "Почетен гражданин на град Ереван" в Армения, с благодарност за нейния принос в укрепването на българо-арменските културни отношения.

През 1985 г. Ваня Петкова изучава арабски език в сирийската столица Дамаск, където живее три години, и написва „Арабски морски новели“ в съавторство със сирийския писател и прозаик Ахмад Сулейман Ал-Ахмад.

Според автобиографичната книга на Петкова „Венсеремос“, посветена на нейния живот в Куба, сред близките приятели на Ваня Петкова са били бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, американската активистка Анджела Дейвис, съветските поети и публицисти Евгений Евтушенко и Булат Окуджава, писателите Пабло Неруда, Улиям Сароян, южноафриканската певица Мириам Макеба, българският поет Дамян Дамянов, и бившия президент на Палестина – Ясер Арафат.

През 1992 г. Петкова заминава за Украйна, родината на баба ѝ по бащина линия, където живее пет години и превежда творчеството на редица украински автори на български език. В град Одеса тя започва да пише автобиографичния си роман „Бог е любов“, който остава незавършен.

През 1999 г. Петкова се премества да живее в село Езерово в Родопите, където прекарва последните 10 години от живота си до 2009 г., и където написва последните си творби приживе, сред които стихосбирката, посветена на американския актьор Джони Деп - „Пиратски стихове“, както и романа издаден посмъртно - „И ние сме България“.

Отличия

Ваня Петкова влиза в историята с 800 успешно проведени рецитала из страната и чужбина, два от които тя провежда по време на полет в самолет на съветската авиокомпания Аерофлот през 1983 г., с което става първата и единствена поетеса в света, и е предложена за Рекордите на Гинес.

През 1985 г. е удостоена със званието „По̀четен гражданин на град Ереван“ в Армения, с благодарност за нейния принос в укрепването на българо-арменските културни отношения, след като става автор на символичния химн на арменците в България „Арменски очи“, с композиция на Хайгашод Агасян.

През 1991 г. името на Ваня Петкова е официално въведено във втория том на американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси „Encyclopedia of Continental Women Writers“, сред единствените две българки Блага Димитрова и Елисавета Багряна.

През 2005 г. Ваня Петкова става втори по ред притежател на литературната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“.

През 2011 г. името на Ваня Петкова е въведено посмъртно във 9-ия том на Голямата енциклопедия „България“, издадена от БАН.

Внукът на поетесата Джоузеф Ал-Ахмад с американския актьор Джони Деп, по време на връчването на стихосбирката на Ваня Петкова "Пиратски стихове" в София, през 2023 г.

През 2019 г. Ваня Петкова е удостоена посмъртно с почетното отличие „Обединител на култури“ от СИЖБ.

През 2021 г. Последната стихосбирка на Петкова издадена приживе „Пиратски стихове“, е официално преиздадена на английски език в гр. Лос Анджелис, Калифорния, САЩ, от внука на поетесата, актьора Джоузеф Ал-Ахмад.

През 2023 г. Стихосбирката „Пиратски стихове“ е официално връчена на американския актьор Джони Деп от Джоузеф Ал-Ахмад, по време на посещението му в България. (Петкова посвещава „Пиратски стихове“ на Деп, седмици преди кончината си през 2009 г.)

Внезапна смърт

На 26 април 2009 г., седмица след издаването на новата си стихосбирка „Пиратски стихове“, Ваня Петкова умира от инфаркт на миокарда. Поетесата издъхва на път към болницата на град Първомай, област Пловдив, и е погребана дни по-късно в „Алеята на творците“ на Централните софийски гробища.

Година след кончината на поетесата, през 2010 г., в нейна памет посолството на Армения в България помага с издаването на стихосбирката „Арменска песен“. Премиерата на стихосбирката се състои през декември 2010 г. в Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методи в София, с почетни гости от дипломатическите мисии на редица държави и министерството на културата на Република България.

Последните години от живота си, от 2000 до 2009 г., Петкова прекарва в къщата си в село Езерово, община Първомай, която днес е превърната в символичен музей на нейното творчество.

Посмъртно признание

Къща музей „Ваня Петкова“ – една от основните забележителности на село Езерово в Родопите е къщата-музей на Ваня Петкова, където тя прекарва последните 9 години от живота си. Именно в Езерово са написани последните произведения на Ваня Петкова. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай.

През август 2021 г., Посолството на Палестина в България дарява чешма с орнаменти за къщата-музей, която е поставена от външната страна на оградата, заедно с паметна плоча съдържаща стихотворението „Сириус“. Планирано е официално откриване на музейната част на дома през 2024 г., според статия на дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач.

Паметник по воля на Ваня Петкова – След кончината на Ваня Петкова, освен завещание, нейното семейство открива и бележка с почерка ѝ, на която по-думите на дъщеря ѝ пише: „Да бъде възстановен паметникът на руските войни-освободители и българските опълченци в село Бяла Река!“. Близо тринадесет години по-късно, през януари, 2022 г., волята на покойната поетеса Ваня Петкова бе изпълнена, и паметникът в чест на щабс-капитан Александър Зданович в състава на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на генерал Йосиф Гурко бе възстановен с официално тържествено откриване на 18 януари, 2022 г.

Преиздаване в Лос Анджелис, Съединени Американски Щати – На 10 юли, 2021 г., в рождения ден на поетесата Ваня Петкова, внукът ѝ Джоузеф Ал-Ахмад, преиздава последната стихосбирката на поетесата приживе „Пиратски стихове“ в гр. Лос Анджелис, Калифорния – която тя посвещава на американския актьор Джони Деп. Преводът от български на английски е на Снежана Соколова и Джоузеф Ал-Ахмад, с две стихотворения написани от Петкова директно на английски, които поетесата също така посвещава на Джони Деп приживе.

В последното си предисловие, което може да бъде намерено в „Пиратски стихове“, Петкова пише:

"Стиховете си, защо нарекох ги „пиратски“? Защото всички те са откраднати от оскъдните минути на щастие и радост моя бурен живот. Моята поезия не е родена в топла постеля или върху килима пред компютъра. Тя е родена между шамари и юмруци, между пистолети и ножове, между следствия и бягства, между белезници и ритници, между арабски екшъни в пустините на Сирия и Судан, между самолети, коли, параходи и коне, между бандити и проститутки, между жестоки деца и неблагодарни любимци, между небето и земята, между живота и смъртта...Родена от пирати, живях като пиратка и пиратството е в кръвта ми." – Ваня Петкова

Библиография

Ваня Петкова е автор на книгите:

• 1965 – „Солени ветрове“,
• 1966 – „Детство в кошница“,
• 1967 – „Куршуми в пясъка“,
• 1967 – „Привличане“,
• 1967 – „Грешница“,
• 1968 – „Грешница“ - преиздадена версия,
• 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“,
• 1968 – „Съвременните арабски поети" - антология,
• 1970 – „Предсказание“,
• 1972 – „Черната гълъбица“,
• 1973 – „Кестенова любов“,
• 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
• 1974 – „Арабски морски новели“,
• 1976 – „Обратна река“,
• 1979 – „Обет за мълчание“,
• 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
• 1980 – „Синята книга“,
• 1981 – „Триптих“,
• 1981 – „Отдалечават се нещата“ – Алфредо Варела и Ваня Петкова,
• 1981 – „В битката между двата свята. Документи. Том I/II“ (съавтор),
• 1984 – „Гръм“,
• 1984 – „Цигански романс“,
• 1988 – „Земетресение“,
• 1989 – „Прощаване“,
• 2000 – „Грешница – 1“ – римейк,
• 2005 – „Страсти“,
• 2006 – „Грешница – 2“ – римейк,
• 2008 – „Теми и есета по литература. " – три свитъка, серия от теми и есета по литература за българските ученици от 9 до 12-ти клас (съавтор).
• 2009 – „Пиратски стихове“ – последна стихосбирка приживе, посветена на Джони Деп.
• 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика на Дмитро Павличко и Ваня Петкова.
• Издадени посмъртно:
• 2010 – „Арменска песен“ – стихосбирка на два езика с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември, 2010 г., в Народната библиотека в гр. София. Дъщерята на поетесата – журналистката и преводач Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, художественото оформление е на внука на Ваня Петкова – Джоузеф Ал Ахмад.
• 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.
• 2021 – „Pirate Poems“ – английската версия на „Пиратски стихове“ (2009), преиздадена в САЩ от внука на Ваня Петкова – Джоузеф Ал Ахмад, посветена на актьора Джони Деп.

Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ на английски, „Златната ябълка“, „Арменска песен“, и първата част на романа „И ние сме България“. Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.

Външни препратки

• Ваня Петкова в Литературен свят
• „Арменска песен“ на Ваня Петкова, сп. „Европа 2001“, кн. 2, 2013
• Елена Борисова (НБУ), „Грешната песен на Ваня Петкова“, Littera et lingua, Есен 2010