Маргрет Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргрет Николова
Родена
Стил поп, стари градски песни, руски романси
Инструменти пиано
Глас мецосопран
Активни години 1945 – 2000
Музикален издател Балкантон
Свързани изпълнители Георги Кордов, Кирил Семов, Петър Чернев, Николай Любенов, Петър Петров

Маргрет Николова е българска поп-певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 г. в София. Завършва Държавното музикално училище в София през 1951 г. със специалностите „пиано“ и „пеене“. Солистка е на художествения колектив „Лиляна Димитрова“ при ЦК на РМС през периода 1945 – 1948 г. Работи в представителния ансамбъл на МВР 1948 – 1960 г. През 1960 г. напуска ансамбъла и постъпва в смесения хор на Българското национално радио, а от 1963 до 1977 г. е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия.

Първата поп певица в България, завоювала обществено признание – орден „Червено знаме“ и „Кирил и Методий“ II степен – 1961 г., е една от певиците, които формират облика на българската популярна музика в основополагащия ѝ период. Концертната дейност на певицата, която продължава повече от 50 години, включва около 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия.

Явява се фестивала в Сопот, Полша – 1964 г., печели трета награда и е носителка на първа награда на Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава.

През 1969 г. дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ (м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината“.

През същата 1969 г. песента, която изпълнява заедно с Кирил Семов, „Сън сънувах“ (м. Ат. Бояджиев, т. Б. Гудев), печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за българска песен.

Певицата освен поп-музика пее отлично стари градски песни, както и руски романси. Записала е дуетни албуми с Николай Любенов и Петър Петров със стари градски песни и руски романси (само с Николай Любенов). В репертоара си има дуети с Кирил Семов, Петър Чернев, Петър Петров, Георги Кордов и Николай Любенов. Маргарет Николова е била член на журито от основаването на фестивала „Златен кестен“ в Петрич и председател на журито на фестивала за стари градски песни „Под липите“ в Стара Загора.

Серия юбилейни концерти, свързани с нейната 70-годишнина, са осъществени през октомври 1998 г. от подиума на „Златен кестен“.

През 2000 г., на 72-годишна възраст, прекратява певческата си кариера.

Съпругът на певицата Петър Николов приживе издава книга за нея – „С песен в живота“, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството.

Най-известните песни от репертоара на Маргрет Николова са: „Пролет моя“, „Птици мои“, „Любовта на юнгата“, „Песен за майката“, „Целуни ме“, „Твоята китара“, „Ропотамо“, както и дуетните ѝ: „Сън сънувах“ (с Кирил Семов), „Любили сме, любили“ (с Петър Петров), „Малка къща сред полето“ (с Георги Кордов) и „Альоша“ (с Г. Кордов).

За нея композиторката Зорница Попова създава музиката към песента „Да бъдеш жена“ по текст на Блага Димитрова, други композитори, писали за нея песни, са: Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Трета награда от международния фестивал за поп изпълнители в Сопот, Полша (1964)
  • Първа награда от международния фестивал за поп изпълнители в Москва, СССР (1968)
  • Голяма награда на българския фестивал „Златният Орфей“ за песента „Сън сънувах“ (1969)
  • Мелодия на годината – 1969 – за песента „Любили сме, любили“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България