Маргрет Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргрет Николова
Родена
10 октомври 1928 г. (90 г.)
Стил поп, стари градски песни, руски романси
Инструменти пиано
Глас мецосопран
Активни години 1945 – 2000
Музикален издател Балкантон
Продуцент БНР
Свързани изпълнители Георги Кордов, Кирил Семов, Петър Чернев, Николай Любенов, Петър Петров

Маргрет Николова е българска поп-певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 г. в София. Завършва Държавното музикално училище в София през 1951 г. със специалностите „пиано“ и „пеене“. Солистка е на художествения колектив „Лиляна Димитрова“ при ЦК на РМС през периода 1945 – 1948 г. Работи в представителния ансамбъл на МВР 1948 – 1960 г. През 1960 г. напуска ансамбъла и постъпва в смесения хор на Българското национално радио, а от 1963 до 1977 г. е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия.

Първата поп певица в България, завоювала обществено признание – орден „Червено знаме“ и „Кирил и Методий“ II степен – 1961 г., е една от певиците, които формират облика на българската популярна музика в основополагащия ѝ период. Концертната дейност на певицата, която продължава повече от 50 години, включва около 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия.

Участва фестивала в Сопот, Полша – 1964 г., печели трета награда и е носителка на първа награда на Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава.

През 1969 г. дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ (м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината“.

През същата 1969 г. песента, която изпълнява заедно с Кирил Семов, „Сън сънувах“ (м. Ат. Бояджиев, т. Б. Гудев), печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за българска песен.

Певицата освен поп-музика пее отлично стари градски песни, както и руски романси. Записала е дуетни албуми с Николай Любенов и Петър Петров със стари градски песни и руски романси (само с Николай Любенов). В репертоара си има дуети с Кирил Семов, Петър Чернев, Петър Петров, Георги Кордов и Николай Любенов. Маргарет Николова е била член на журито от основаването на фестивала „Златен кестен“ в Петрич и председател на журито на фестивала за стари градски песни „Под липите“ в Стара Загора.

Серия юбилейни концерти, свързани с нейната 70-годишнина, са осъществени през октомври 1998 г. от подиума на „Златен кестен“.

През 2000 г., на 72-годишна възраст, прекратява певческата си кариера.

Съпругът на певицата Петър Николов приживе издава книга за нея – „С песен в живота“, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството.

Най-известните песни от репертоара на Маргрет Николова са: „Пролет моя“, „Птици мои“, „Любовта на юнгата“, „Песен за майката“, „Целуни ме“, „Твоята китара“, „Ропотамо“, както и дуетните ѝ: „Сън сънувах“ (с Кирил Семов), „Любили сме, любили“ (с Петър Петров), „Малка къща сред полето“ (с Георги Кордов) и „Альоша“ (с Г. Кордов).

За нея композиторката Зорница Попова създава музиката към песента „Да бъдеш жена“ по текст на Блага Димитрова, други композитори, писали за нея песни, са: Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Трета награда от международния фестивал за поп изпълнители в Сопот, Полша (1964)
  • Първа награда от международния фестивал за поп изпълнители в Москва, СССР (1968)
  • Голяма награда на българския фестивал „Златният Орфей“ за песента „Сън сънувах“ (1969)
  • Мелодия на годината – 1969 – за песента „Любили сме, любили“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България