Маргрет Николова
Маргрет Николова | |
---|---|
Родена |
10 октомври 1928 г.
|
Стил | поп, стари градски песни, руски романси |
Инструменти | пиано |
Глас | мецосопран |
Активни години | 1945 – 2000 |
Музикален издател | Балкантон |
Продуцент | БНР |
Свързани изпълнители | Георги Кордов, Кирил Семов, Петър Чернев, Николай Любенов, Петър Петров |
Маргрет Николова е българска поп-певица.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 г. в София. Завършва Държавното музикално училище в София през 1951 г. със специалностите „пиано“ и „пеене“. Солистка е на художествения колектив „Лиляна Димитрова“ при ЦК на РМС през периода 1945 – 1948 г. Работи в представителния ансамбъл на МВР 1948 – 1960 г. През 1960 г. напуска ансамбъла и постъпва в смесения хор на Българското национално радио, а от 1963 до 1977 г. е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия.
Първата поп певица в България, завоювала обществено признание – орден „Червено знаме“ и „Кирил и Методий“ II степен – 1961 г., е една от певиците, които формират облика на българската популярна музика в основополагащия ѝ период. Концертната дейност на певицата, която продължава повече от 50 години, включва около 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия.
Явява се фестивала в Сопот, Полша – 1964 г., печели трета награда и е носителка на първа награда на Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава.
През 1969 г. дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ (м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината“.
През същата 1969 г. песента, която изпълнява заедно с Кирил Семов, „Сън сънувах“ (м. Ат. Бояджиев, т. Б. Гудев), печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за българска песен.
Певицата освен поп-музика пее отлично стари градски песни, както и руски романси. Записала е дуетни албуми с Николай Любенов и Петър Петров със стари градски песни и руски романси (само с Николай Любенов). В репертоара си има дуети с Кирил Семов, Петър Чернев, Петър Петров, Георги Кордов и Николай Любенов. Маргарет Николова е била член на журито от основаването на фестивала „Златен кестен“ в Петрич и председател на журито на фестивала за стари градски песни „Под липите“ в Стара Загора.
Серия юбилейни концерти, свързани с нейната 70-годишнина, са осъществени през октомври 1998 г. от подиума на „Златен кестен“.
През 2000 г., на 72-годишна възраст, прекратява певческата си кариера.
Съпругът на певицата Петър Николов приживе издава книга за нея – „С песен в живота“, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството.
Най-известните песни от репертоара на Маргрет Николова са: „Пролет моя“, „Птици мои“, „Любовта на юнгата“, „Песен за майката“, „Целуни ме“, „Твоята китара“, „Ропотамо“, както и дуетните ѝ: „Сън сънувах“ (с Кирил Семов), „Любили сме, любили“ (с Петър Петров), „Малка къща сред полето“ (с Георги Кордов) и „Альоша“ (с Г. Кордов).
За нея композиторката Зорница Попова създава музиката към песента „Да бъдеш жена“ по текст на Блага Димитрова, други композитори, писали за нея песни, са: Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел и др.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Трета награда от международния фестивал за поп изпълнители в Сопот, Полша (1964)
- Първа награда от международния фестивал за поп изпълнители в Москва, СССР (1968)
- Голяма награда на българския фестивал „Златният Орфей“ за песента „Сън сънувах“ (1969)
- Мелодия на годината – 1969 – за песента „Любили сме, любили“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Маргрет Николова в БГестрада
- Голяма енциклопедия България, том 8, БАН, ИК „Труд“, София, 2012 г.
- Маргрет Николова или да се докоснеш до легендата, Панаира на Vira, 25 март 2008 г.
- Маргрет Николова и Петър Чернев – върхове в летописа на българската естрада, БНР, Радио „България“, 9 октомври 2013 г.