Димитър Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Вълчев
Димитър ВълчевImage (195).jpg
Информация
Роден
Починал
Инструменти пиано

Димитър Вълчев е български композитор, автор на камерна и поп музика, детски песни, музика към театрални постановки, оперети, мюзикъли филмова музика, член на СБК.[2] Най-известната му песен е „Една българска роза“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1929 г. в Станимака (Асеновград). Завършва БДК в София със специалност пиано в класа на проф. Андрей Стоянов през 1952 г., по-късно – и композиця в класа на проф. Парашкев Хаджиев. Бил е диригент на „Народен театър за селото“ в периода 1954 – 1960 г., а от 1960 г. повече от 30 години ръководи оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. От 1992 г. е музикален драматург в ДМТ „Ст. Македонски“.[1] Димитър Вълчев е автор на мюзикъли за възрастни и деца, поставени в ДМТ „Стефан Македонски“ и народен театър за младежта, днес „Младежки театър“, в извънстолични театри, излъчвани по БНР и БНТ. [1] Неговите забавни песни са влезли в репертоара на най-известните български изпълнители и актьори като Йорданка Христова, Росица Николова, Маргарита Димитрова, Паша Христова, Петър Чернев и други, много от които наградени на наши и международни конкурси.[1]

Димитър Вълчев е един от композиторите, които допринасят за оформянето на българската попмузика. Първите му композиции в този жанр датират от началото на 1960-те години.[3] През 1994 г. е издадена мемоарната книга на Димитър Вълчев „Другата струна“.

Умира на 28 септември 1995 г. в София.

Произведения (по жанрове)[редактиране | редактиране на кода]

Музикално-сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Време за любов" (1959)
  • „Ревю с усмивки“ (1969)
  • „Дванайсета нощ“ (1970)
  • „Цар и водопроводчик“ (1974)
  • „Бабавачница“ (1977)

Музика към спектакли[редактиране | редактиране на кода]

Детски музикални пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионни музикални постановки[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионни детски сериали[редактиране | редактиране на кода]

Музика към игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихият беглец"
  • „Бялата стая“
  • „Най-добрият човек, когото познавам“
  • „Голямата скука“
  • „Спомен за близначката“
  • „Трите смъртни гряха“
  • „Четири часа пеене“

Инструментална музика[редактиране | редактиране на кода]

По-известни поп песни[редактиране | редактиране на кода]

Награди за творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа награда на втория конкурс „Песни за българското Черноморие“ („Златният Орфей“) за песента „Делфините“, т. Димитър Керелезов, изп. Йорданка Христова (1966)
  • Първа награда и специалната на СБК на третия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Крадецът на бисери“, т. Вили Чаушев, изп. Маргарита Димитрова (1967)
  • Първа награда на шестия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Eдна българска роза“, т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова (1970)
  • Втора награда на единадесетия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Жена“, т. Найден Вълчев, изп. Йорданка Христова и Бисер Киров (1975)
  • Трета награда на „Златният Орфей“ за песента „Песен за двама ни“, т. Станка Пенчева, изп. Маргарита Горанова (1980)
  • Първа награда на конкурса „Мелодия на годината“ през 1971 г. за песента „Бяла песен“, т. Петър Караангов, изп. Паша Христова[4]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1999 г. Фондация „Димитър Вълчев“ и БНР издават компакт-диска „Маестро Димитър Вълчев – Една българска роза“, включващ популярни, театрални, филмови, сатирични песни, оперети, мюзикъли, буфо-опера и инструментална музика.
  • През 2002 г. Фондация „Димитър Вълчев“ издава биографичната книга „Маестрото Димитър Вълчев за себе си и другите за него“ с автор Катя Воденичарова.
  • През 2009 г. БНТ създава и излъчва музикално-биографичния филм „Маестрото в полет“ по повод 80-годишнината на композитора. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия български композитори, Вълчинова-Чендова, Е, СБК,2003, с.66
  2. Димитър Вълчев. // Съюз на българските композитори. Посетен на 21 април 2016 г. (на български)
  3. Рупчев, Й. АБВ на поп музиката. Музика. С., 1988, стр. 33 – 34.
  4. Вълчев, Д. Другата струна. „Сребърен лъв“. С., 1995.
  5. „Маестрото в полет“ – музикален филм за композитора Димитър Вълчев, БНТ, 29 юни 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]