Петър Караангов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Караангов
Роден 11 ноември 1931 г.
Починал 16 ноември 2020 г. (89 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Направление Априлско поколение[1][2]
Награди Вазова награда (1999)
„Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010)
Годишната награда на СБП за поезия (2011)

Петър Киров Караангов е български поет, главен секретар на Съюза на българските писатели между 1989 и 1991 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, днес Сандански, в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт (1952) и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1957). Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански(1952-53), като коректор в издателство „Български писател“ (1958), като редактор на сп. „Пламък“ (1963-64), като главен редактор на издателство „Български писател“ (1964-68) и в Студията за игрални филми „Бояна“ (1968-71). Той е директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-89) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).[3]

Умира на 16 ноември 2020 г.[4]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Националната Вазова награда (1999)[5], Националната литературна награда „Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010),[6] на Годишната награда на СБП за поезия (2011).[7]

В 2011 година е удостоен с орден „Стара планина“.[8]

Почетен гражданин е на родния си град Сандански.[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-важни негови книги са:

  • Сезоните и нашата улица. Лирика (1960)
  • Участие. Стихотворения (1964)
  • Годишни кръгове. Стихотворения (1965)
  • Зимни недели. Стихотворения (1967)
  • Внезапно лято. Стихове (1970)
  • Приближаващи снегове. Стихове (1971)
  • Както музиката вечер. Стихове (1973)
  • Стихотворения (1974)
  • Дъждът, преди да стане сняг. Стихове (1976)
  • Континент. Стихове (1980)
  • В средата на сезона. Избрани стихотворения (1981)
  • Зимни недели. Стихове (1984)[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.
  2. Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. - В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома - том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009, с.19.
  3. Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 160.
  4. Почина Петър Караангов. // Българско национално радио. Радио Благоевград, 16 ноември 2020 г. Посетен на 16 ноември 2020 г.
  5. Лауреати на Вазова награда, сайт на Община Сопот.
  6. „Петър Караангов с Националната литературна награда „Изворът на белоногата“, bulgaria-news.bg, 1 октомври 2010.
  7. „СБП връчи Годишните литературни награди“, в. „Дума“, 20 май 2011.
  8. Указ № 105 Обн. ДВ. бр.40 от 27 май 2011 г.
  9. „Почетни граждани: Петър Караангов“, сайт на община Сандански.
  10. Кратка биография на Петър Караангов в Литернет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония