Калин Донков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калин Донков
Роден 2 декември 1941 г. (75 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, очерк
Известни творби „Частен случай“ (1979, 1984)
Награди „Владимир Башев“ (1970)[1]
Златен ланец“ (2000)[2]
Яворова награда (2013)[3][4]
„Пеньо Пенев“ (2014)[5]
Уебсайт Страница в IMDb

Калин Георгиев Донков е български поет и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 декември 1941 г. в Беглеж, израства в Плевен. Завършва гимназия в Плевен (1960) и журналистика в Софийския държавен университет (1966). Работи в Националната телевизия (1966 – 1969) и Националното радио (1970), както и в много периодични издания, сред които в. „Антени“ (1971 – 1980), сп. „Септември“ (където е отговорен секретар през 1981 – 1990 г.), в. „Континент“, сп. „Европа 2001“, в. „Епоха“, сп. „Български воин“. Има своя колонка във в. „Сега“[6]. Интерес сред читателите намират неговите поредици „Частен случай“, „Ранни мемоари“, „Нерви и утехи“. Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Проза – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби – филми и пиеси.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лирика
  • „Априлски хълмове“ (1970)
  • „Внезапна възраст“ (1974)
  • „Риза за ближния“ (1977, 1981)
  • „Неизбежен човек“ (1982)
  • „Животът е последен“ (1986)
  • „Очевидец на съдбата“ (1986)
  • „Незабрава“ (1986)
  • „Пази се от сърцето“ (1986)
  • „Събуди ме вчера“ (1999)
  • „Ето я нощта“ (2013)
Проза
  • „Частен случай“ (1979, 1984)
  • „Ранни мемоари“ (1980, 1985)
  • „Тъгувайте в почивен ден“ (1982)
  • „Сърца в неизбежна отбрана“ (1993)
  • „Нерви и утехи“ (1999)
  • „Разговори от изпуснатия влак“ (2005)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Предпоследно сбогом“ (1984)
  • „Обичан до смърт“ (1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети
  2. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  3. „Чирпан: Калин Донков стана лауреат на деветатата Яворова награда“, stzagora.net, 15.01.2013.
  4. „Калин Донков получи Яворовата награда за литература“, в. „24 часа“, 14.01.2013.
  5. „Калин Донков с наградата „Пеньо Пенев“, lira.bg, 27.03.2014.
  6. Статии на Калин Донков във в. „Сега“
  7. Мария Тодорова, „Донков, Калин Георгиев“. – Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.116.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]