Калин Донков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калин Донков
Роден2 декември 1941 г. (80 г.)
Националност България
Жанрстихотворение, очерк
Известни творби„Частен случай“ (1979, 1984)
Награди„Владимир Башев“ (1970)[1]
Златен ланец“ (2000)[2]
Яворова награда (2013)[3][4]
„Пеньо Пенев“ (2014)[5] „Димчо Дебелянов“ (2021)
Уебсайт

Калин Георгиев Донков е български поет и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 декември 1941 г. в Беглеж, израства в Плевен. Завършва гимназия в Плевен (1960) и журналистика в Софийския държавен университет (1966). Работи в Националната телевизия (1966 – 1969) и Националното радио (1970), както и в много периодични издания, сред които в. „Антени“ (1971 – 1980), сп. „Септември“ (където е отговорен секретар през 1981 – 1990 г.), в. „Континент“, сп. „Европа 2001“, в. „Епоха“, сп. „Български воин“. Има своя колонка във в. „Сега“[6]. Интерес сред читателите намират неговите поредици „Частен случай“, „Ранни мемоари“, „Нерви и утехи“. Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Проза – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби – филми и пиеси.[7] „Душа“ – Първа награда на „Мелодия на годината“, 1980 г. Музика и аранжимент „Диана Експрес“, текст Калин Донков

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лирика
  • „Априлски хълмове“ (1970)
  • „Внезапна възраст“ (1974)
  • „Риза за ближния“ (1977, 1981)
  • „Неизбежен човек“ (1982)
  • „Животът е последен“ (1986)
  • „Очевидец на съдбата“ (1986)
  • „Незабрава“ (1986)
  • „Пази се от сърцето“ (1986)
  • „Събуди ме вчера“ (1999)
  • „Ето я нощта“ (2013)
Проза
  • „Частен случай“ (1979, 1984)
  • „Ранни мемоари“ (1980, 1985)
  • „Тъгувайте в почивен ден“ (1982)
  • „Сърца в неизбежна отбрана“ (1993)
  • „Нерви и утехи“ (1999)
  • „Разговори от изпуснатия влак“ (2005)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Предпоследно сбогом“ (1984)
  • „Обичан до смърт“ (1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети
  2. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  3. „Чирпан: Калин Донков стана лауреат на деветатата Яворова награда“, stzagora.net, 15 януари 2013.
  4. „Калин Донков получи Яворовата награда за литература“, в. „24 часа“, 14 януари 2013.
  5. „Калин Донков с наградата „Пеньо Пенев“, lira.bg, 27.03.2014.
  6. Статии на Калин Донков във в. „Сега“
  7. Мария Тодорова, „Донков, Калин Георгиев“. – Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.116.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]