Пламък (1957)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пламък.

Пламък
Информация
Носител хартиен
Издател СБП
Основаване 1957
Първи брой януари 1957
Периодичност 4 пъти годишно
Формат
Тираж 3000 – 22 900 – 8000
Държава Флаг на България България
Език български
Сайт sbp.bg/category/списание-пламък/
Главен редактор Георги Константинов

Пламък е българско списание за литература, издание на СБП.

История[редактиране | редактиране на кода]

Списанието е създадено през 1957 г., като негов първи главен редактор е Андрей Гуляшки.[1] Още със създаването си се обявява за наследник на списанието, издавано от Гео Милев през 1924 – 1925 г.

С рубриките си „За първи път в Пламък“, „Внезапното поколение“ и „Нова българска поезия и проза“ изданието дава път на автори като Йордан Радичков, Дамян Дамянов, Константин Павлов, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Христо Фотев, Борис Христов,[2] а по-късно издава книги на Пламен Киров, Радостина Григорова, Татяна Филева, Елена Алексиева, Радослав Райков.[3]

От 1983 г. главен редактор е Георги Константинов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Пламък“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. Георги Константинов, Списание „Пламък“ на 95 години, в-к „Дума“, бр. 184, 21 септември 2018.
  3. Димитър Танев, Пламък – старото-ново списание, сп. „Ах, Мария“, бр. 6.