Георги Константинов (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Константинов.

Георги Константинов
Роден 20 декември 1943 г. (73 г.)
Професия редактор, поет
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Награди „Петко Р. Славейков“ (2001)
„Константин Константинов“ (2006)
„Гео Милев“ (2007)

Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология през 1967 г. Работи като редактор в Българска телевизия (1967-1971), заместник-главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972-1973), член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание „Родна реч“ (1973-1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991).

Изключен от БКП, след публикацията на стихотворението „Квартално събрание“ на първа страница на вестник „Литературен фронт“ през март 1988 г.[1][2]

Заместник-министър на културата през 1995 г. в правителството на Жан Виденов. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997).

Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 до 2014 г. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.

Стиховете си печата за пръв път във вестниците „Народна младеж“ и „Септемврийска победа“ и в списание „Родна реч“.

Автор е на стихотворението, по чийто текст ФСБ създават песента си „Обичам те дотук“. В интервю Константинов твърди, че стихотворението, което е част от любовен цикъл, писан в края на 70-те години, е използвано от ФСБ първоначално без той да бъде питан изобщо.[3]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Една усмивка ми е столица (1967)
  • Лично време (1974)
  • Неграмотно сърце (1978)
  • Общителен самотник (1982)
  • Път и дом (1988)
  • Обичам те дотук (1992)
  • Будна кома (1996)
  • Дърво и птица (1999)
  • Аспиринов сняг (2001)
  • Любовно разписание (2005)
  • Човекът е въпрос (2005)
  • Вечерна дъга (2006)
  • Нови стихове. Лирика. Сатира (2007)

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Магаре с крила (1983)
  • Туфо, рижият пират в три части (1984 – 1994)
  • Приказки за Румпи-Румп (1990)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенчо Ковачев, „Усмихнат в бъдещето влиза, тъй както в мерцедес“, в. „24 часа“, 22 май 2010 г.
  2. „Георги Константинов: Понякога говорехме с езоповски език; Сега партокрацията е умножена многократно“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 20 юни 2016 г. (публикуван е и пълният текст на стихотворението „Квартално събрание“.
  3. ((bg)) Вагалинска, Ирина. Писателят Георги Константинов: На човек му липсват не първите седем години, а първите седем книги. // сп. „Тема“, бр. 36 (255). 11 септември 2006. Посетен на 6 март 2017. Разбрах, че са използвали мой стих, когато песента излезе на първо място в годишна класация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Текстове
Видео