Пламък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламък
Информация
Издател СБП
Основаване 1924
Първи брой януари 1924
Периодичност 4 пъти годишно
Държава Флаг на България България
Език български
Сайт sbp.bg/category/списание-пламък/
Главен редактор Георги Константинов

Пламък е българско списание за литература.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пламък (1924 – 1925)[редактиране | редактиране на кода]

Списанието е създадено през януари 1924 г. от Гео Милев. В изданието участват още Христо Ясенов, Николай Хрелков, Ламар. Целта е „Пламък“ да бъде предимно критическо издание, „барометър на културния живот“, както и да представя нова българска и европейска литература. Редовни автори са Димо Хаджилиев, Георги Василев, Марко Марчевски, Николай Райнов, Емануил Попдимитров, Матвей Босяка, Марко Бунин. Идеологията на „Пламък“ непосредствено свързва изкуството с политическата и социална действителност, проблематизира се същността на изкуството въобще и каква трябва да е новата поезия. Общо са издадени 11 броя, като два от тях са двойни поради забавяне в печатниците.[1]

През януари 1925 г. списанието е забранено, като броевете №6 и 7 – 8 са конфискувани заради поемата на Гео Милев „Септември“.

Пламък (1957 – )[редактиране | редактиране на кода]

Списанието е възстановено през 1957 г., като негов първи главен редактор е Андрей Гуляшки.[2] С рубриките си „За първи път в Пламък“, „Внезапното поколение“ и „Нова българска поезия и проза“ изданието дава път на автори като Йордан Радичков, Дамян Дамянов, Константин Павлов, Любомир Левчев, Христо Фотев, Борис Христов[3], а по-късно издава книги на Пламен Киров, Радостина Григорова, Татяна Филева, Елена Алексиева, Радослав Райков.[4]

От 1983 г. главен редактор е Георги Константинов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]