Станка Пенчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станка Пенчева
българска поетеса
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия поетеса, журналист, редактор в списание, преводач
Литература
Жанрове стихотворение, повест за деца, мемоари
Награди награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002)
„Добри Чинтулов“ (1996)
„П. К. Яворов“ (2000)
Златен ланец“ (2003)
„Иван Николов“ (2007)
Семейство
Съпруг Климент Цачев
Георги Бурмов

Станка Михайлова Пенчева е българска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен, като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката – домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941 – 1942 г.), а в централния печат – през 1946 – 1947 година.

През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951 – 1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956 – 1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959 – 1975) и в списание „Отечество“ (1975 – 1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Омъжвала се е два пъти – за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на следните отличия:

  • награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002)
  • награда „Добри Чинтулов“ (1996)
  • награда „П. К. Яворов“ (2000)
  • награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003)[1]
  • награда „Иван Николов“ (2007)[2]

Носител е и на орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974).

Регионалната библиотека „Проф. Б. Цонев“ в Ловеч издава подробен библиографски указател на творчеството ѝ (2006).

От 2012 г. в Стралджа се провежда национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. [3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пълнолетие“ (1952)
  • „Опъната струна“ (1957)
  • „Кладенецът на птиците“ (1960)
  • „Вселена“ (1964)
  • „Земя на огньовете“ (1965)
  • „Горчива билка“ (1966)
  • „Ябълковата градина“ (1967)
  • „Есенно сияние“ (1968)
  • „Моята власт“ (1970)
  • „Пясъчна лилия“ (1972)
  • Избрана лирика (1973)
  • „Хляб и сол“ (1973)
  • „Планета за двама“ (1977)
  • Избрана лирика (1979)
  • „Без свидетели“ (1982)
  • „Недовършен свят“ (1982)
  • „Разкопки“ (1984)
  • „Сезонът на загубите“ (1986)
  • „Многоликата“ (1986)
  • „Родената на прага“ (избрани стихове, т. I, 1989)
  • „Гола душа“ (избрани стихове, т. II, 1989)
  • „Опит за бягство“ (1992)
  • „Къща от думи“ (1995)
  • „Градините на любовта“ (избрана любовна лирика, 1996)
  • „Старомодни стихове“ (2002)
  • „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002)
  • „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004)
  • „Преддверие“ (2006)

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Човек за човека…“ (1976)
  • „Помежду им – ела тънковита“ (1982)
  • „Разкопки“ (1984)
  • „И тече през мен реката“ (1988)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мили бате…“ (повест за деца, 1995; второ допълнено издание – 2002)
  • „Дървото на живота“ (документална проза, 1999)
  • „Тук съм“ (автобиографична книга от 2 тома, 2008)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  2. София Несторова, „Станка Пенчева – с награда за цялостно творчество“, електронен бюлетин „Културни новини“, 5 януари 2007 г.
  3. „Стартира национален литературен конкурс „Станка Пенчева“, електронен бюлетин ЛиРа, 25 септември 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]