Станка Пенчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станка Пенчева
Родена 9 юли 1929 г.
Починала 27 май 2014 г. (84 г.)
Професия поетеса, журналист, редактор в списание, преводач
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, повест за деца, мемоари
Награди награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002)
„Добри Чинтулов“ (1996)
„П. К. Яворов“ (2000)
Златен ланец“ (2003)[1]
„Иван Николов“ (2007)
Съпруг Климент Цачев
Георги Бурмов

Станка Пенчева е българска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен, като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката – домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941 – 1942 г.), а в централния печат – през 1946 – 1947 година.

През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951 – 1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956 – 1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959 – 1975) и в списание „Отечество“ (1975 – 1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Омъжвала се е два пъти – за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на следните отличия:

  • награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002),
  • награда „Добри Чинтулов“ (1996),
  • награда „П. К. Яворов“ (2000),
  • награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003),
  • награда „Иван Николов“ (2007) .

Носител е и на орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974).

Регионалната библиотека „Проф. Б. Цонев“ – Ловеч, издава подробен библиографски указател на творчеството ѝ (2006).

От 2012 г. в Стралджа се провежда национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пълнолетие“ (1952)
  • „Опъната струна“ (1957)
  • „Кладенецът на птиците“ (1960)
  • „Вселена“ (1964)
  • „Земя на огньовете“ (1965)
  • „Горчива билка“ (1966)
  • „Ябълковата градина“ (1967)
  • „Есенно сияние“ (1968)
  • „Моята власт“ (1970)
  • „Пясъчна лилия“ (1972)
  • Избрана лирика (1973)
  • „Хляб и сол“ (1973)
  • „Планета за двама“ (1977)
  • Избрана лирика (1979)
  • „Без свидетели“ (1982)
  • „Недовършен свят“ (1982)
  • „Разкопки“ (1984)
  • „Сезонът на загубите“ (1986)
  • „Многоликата“ (1986)
  • „Родената на прага“ (избрани стихове, т. I, 1989)
  • „Гола душа“ (избрани стихове, т. II, 1989)
  • „Опит за бягство“ (1992)
  • „Къща от думи“ (1995)
  • „Градините на любовта“ (избрана любовна лирика, 1996)
  • „Старомодни стихове“ (2002)
  • „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002)
  • „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004)
  • „Преддверие“ (2006)

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Човек за човека…“ (1976)
  • „Помежду им – ела тънковита“ (1982)
  • „Разкопки“ (1984)
  • „И тече през мен реката“ (1988)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мили бате…“ (повест за деца, 1995; второ допълнено издание – 2002)
  • „Дървото на живота“ (документална проза, 1999)
  • „Тук съм“ (автобиографична книга от 2 тома, 2008)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  2. „Стартира национален литературен конкурс „Станка Пенчева“, електронен бюлетин ЛиРа, 25.09.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]