Георги Робев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Робев
Мандат
28 юли 1989 – 21 февруари 1990
Назначен от 9 Народно събрание
Министър-председател
  1989 – 1990 Георги Атанасов
Предшественик Георги Йорданов
Наследник Кръстьо Горанов
Роден
Починал
25 април 2002 г. (на 67 г.)
Полит. партия ПП БКП (1960 – 1989)
Занятие хоров диригентполитик
Народен представител в:
IX НС   
Портал  Портална икона   Политика

Георги Борисов Робев е български хоров диригент, направил известен Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, професор, народен артист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Георги Робев е роден на 4 октомври 1934 г. във Варна, България. Има сестра, която живее във Варна и е омъжена за адмирал Христо Контров. Произхожда от артистичен род. Баща му е бил музикант, майка му – балерина, двете му лели – Филисита и Сия Москови – артистки, последната е играла в Народния театър.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работил е в Турция, Израел и САЩ. Завършва хорово дирижиране в Българската държавна консерватория в класа на Георги Димитров през 1957 г. От 1957 до 1960 е диригент на хора при Ансамбъл за песни и танци на МВР. Член е на БКП от 1960 г. Между 1960 и 1965 г. е диригент на българската хорова капела „Светослав Обретенов“. Главен диригент на НФК от 1966 г. В периода 1979 – 1982 г. е завеждащ катедрата по хорово дирижиране. От 1979 г. е заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България, като от 1984 до 1990 г. е и негов председател. Член е на Централния съвет на българските професионални съюзи.[1]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1960 г. е член на БКП. Робев е председател на Комитета за култура (с ранг на министър) и заместник-председател на Националния съвет за образование, наука и култура в правителството на Георги Атанасов[2].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Има две деца – дъщеря Татяна, и син Георги.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 128
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 391.
  3. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.