Димитър Ганев (диригент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ганев.

Димитър Ганев
Димитър Ганев-порртретUntitled.png
Информация
Роден
Починал
14 май 2003 г. (83 г.)
Стил поп, джаз
Инструменти кларинет, саксофон
Димитър Ганев в Общомедия

Димитър Василев Ганев e български музикант, алтсаксофонист, кларинетист, аранжор и диригент, един от създателите и първи диригенти на Биг бенда на Българското национално радио и основател и диригент на оркестър „Балкантон“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Василев Ганев е роден на 7 октомври 1919 г. в Асеновград. Той е една истинска легенда и значима фигура в областта на джаз и попмузиката в България. Виртуозен кларинетист, саксофонист и аранжор, той е един от най-големите джаз кларинетисти и саксофонисти за всички времена в България. Негов дядо е крупният асеновградски фабрикант Димитър Ганев (Ганеолу) – собственик на една от най-големите спиртни фабрики в България, основана непосредствено след Освобождението, през 1885 г. в Асеновград. Любовта си към музикалното изкуство Димитър Ганев наследява от баща си Васил Ганев, който паралелно със задълженията си във фабриката на баща си, се занимава и професионално с музика, като цигулар, пианист, аранжор и композитор. Васил Ганев получава образованието си във Виена и преподава музика във френския колеж „Свети Августин“ в гр. Пловдив. Там е и диригент на колежанския оркестър. В този оркестър свирят и тримата му сина – Янко Ганев (актьор, един от младите таланти на Асеновградския театър, участвал в знакови негови постановки), Георги Ганев (кларинетист, алтсаксофонист, композитор, аранжор, диригент) и Димитър Ганев. Майката на Димитър Ганев Мария е учител по български език.[1] Пръв преподавател на Димитър Ганев по кларинет е Борис Джинев. След завършването на френския колеж „Свети Августин“ в гр. Пловдив Димитър Ганев завършва икономика и впоследствие БДК (НМА) в София със специалност кларинет при проф. Стоян Стоянов. Още като студент е поканен за първи алт саксофон в оркестър „Джаз Овчаров“. В продължение на 12 години е солист-кларинетист на Софийската филхармония. Димитър Ганев играе важна роля за формирането и развитието на много от значимите оркестри в областта на джаз и попмузиката в България през 1950-те и 1960-те години. Като изпълнител, диригент, творец и общественик Димитър Ганев допринася за популяризирането, развитието и утвърждаването на българската музика в България и в чужбина. В своята кариера създава и участва в оркестрите:

Димитър Ганев с орк. „Балкантон“, 1966 г.
  • джазов оркестър „Джаз темпо“ във Френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив – диригент, аранжор и солист;
  • оркестър на Втори свързочен полк – диригент, аранжор и солист;
  • оркестър на школата за запасни офицери „Хр. Ботев“ в София – диригент, аранжор и солист;
  • оркестър на Главното командване на фронтовата армия – диригент и солист. Като офицер взима участие във Втората световна война, свири на войниците на самата фронтова линия, в Нови Сад, Белград, Унгария…;
  • 1956 г. създава Бенда на Димитър Ганев, на който солистка е Леа Иванова. Този оркестър освен в България, изнася концерти в Загреб и Щутгарт;
  • създава „Биг бенда на Димитър Ганев“ 1955 – 1957 г. – диригент, аранжор и солист;
  • оркестърът на „Балкантурист“ 50-те години – диригент, аранжор, солист;
  • диригент, аранжор, солист на оркестър към Софийския университет „Студент 5“ 1959 г. В състава на този оркестър са Александър Бръзицов, Развигор Попов и Светозар Русинов;
  • оркестър към Централния студентски дом на културата в София – диригент, аранжор, солист;
  • „Танцов оркестър“ – диригент, аранжор, солист, с който реализира продукция за грамофонни плочи („Жамай мамбо“, 1959 г., м. Романо, „За влюбените“, 1959 г., фокстрот от Ролф Мюлер, „Микаела“, 1959 г., м. Г. Вернер и В. Франц, „Вълшебна мелодия“, 1959 г., м. Ал. Норд, „Суко-суко“, 1962 г.);
  • Биг бенда на БНР през 1960 г. Той е един от създателите му, диригент и първи алт саксофон и кларинет. Под негово диригентство през 1962 г. Биг бендът печели златен медал на Осмия световен младежки фестивал в Хелзинки, Финландия.;
  • създава инструментален септет „Септет София“ през 1960 г. – диригент, аранжор и солист;
  • създава легендарния оркестър „Балкантон“ през 1962 г. към завода за грамофонни плочи „Балкантон“ – диригент, аранжор и солист. Знакови са турнетата на оркестъра под диригентството на Димитър Ганев в Куба със солисти като Бисер Киров, Йорданка Христова, гастролира в бившия СССР и в зала „L'Européen“ в ПарижФранция през 1972 г. със солисти Емил Димитров, Богдана Карадочева и сестри Кушлеви.

Много често Димитър Ганев е канен за гост-диригент на елитни оркестри, между които Държавния естрадно-джазов оркестър (ДЕО), оркестърът на СГНС, Оркестър към Сатиричния театър, Оркестъра на Белградското радио и др. [2] С различните формации е участвал в концертни турнета в почти целия свят.

След прекратяването на активната си изпълнителска дейност от 1974 до 1979 г. Димитър Ганев е ръководител на отдел „Естрада“ към ГД „Музика“ (по-късно ДО „Музика“), а в периода 1979 – 1984 г. е главен директор на ДСП „Бюро Естрада“. От 1985 г. до 1988 г. е директор на дирекция „Музикално – артистична дейност“ в Министерство на търговията и услугите.

Незабравими ще останат изпълненията на Димитър Ганев в записите на пиесите „Странник на брега“ от Акер Билк, „Рапсодия в синьо“ от Дж. Гершуин, „Тъгата на кларинета“ от Стон Лене, „Сантименталният Джони“ от Пол Стон, „Континентал Флаш“ от Б. Пайге и Пол Стон, „Нежно цвете“ от Сидней Беше, „Веселият кларинетист“, „За влюбените“ от Ролф Мюлер, „Вълшебна мелодия“ от Ал. Норд, „Микаела“ от Г. Вернер и Вл. Франц и много други.

С виртуозната си интерпретация и с неповторимия тон, който извлича от кларинета и саксофона, Димитър Ганев представя звукова картина, която със сигурност му осигурява място в „залата на славата“ на Република България.[3]

Димитър Ганев има син Васил Ганев и е чичо на известния композитор и пианист проф. д. изк. н. Мария Ганева.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ганев е награден със „Златната лира“ от Съюза на музикантите и е обявен за почетен гражданин на София.[4]

Избрани пиеси с участието на Ганев[редактиране | редактиране на кода]

  • „За влюбените“, м. Ролф Мюлер, изп. Танцов оркестър, диригент и солист: Димитър Ганев (1959)
  • „Вълшебна мелодия“, м. Ал. Норд, изп. Танцов оркестър, диригент и солист: Димитър Ганев (1959)
  • „Микаела“, м. Г. Вернер и Вл. Франц, изп. Танцов оркестър, диригент и солист: Димитър Ганев (1959)
  • „История на една любов“, м. Апшарон, изп. оркестъра на Държавен сатиричен театър, диригент: Димитър Ганев (1959)
  • „Жамай“, м. Романо, изп. Танцов оркестър, диригент: Димитър Ганев (1959)
  • „Ела с мен“, м. Георги Ганев, изп. Биг бендът на БНР, диригент: Димитър Ганев (1960)
  • „Настроение“, м. Тончо Русев и Вили Казасян, изп. Биг бендът на БНР, диригент и солист: Димитър Ганев (1960)
  • „Веселият кларинетист“, изп. септет „София“, диригент и солист: Димитър Ганев (1960)
  • „Добър ден, тъга“, изп. Биг бендът на БНР, диригент: Димитър Ганев (1960)
  • „Ча-ча“, м. Р. Егуес, изп. Биг бендът на БНР, диригент: Димитър Ганев (1960)
  • „В ритъма на танца“, изп. Биг бендът на БНР, диригент: Димитър Ганев (1960)
  • „Много настроение“, м. Йосиф Цанков, изп. ДЕО, диригент: Димитър Ганев (1960)
  • „Пролетна румба“, м. Йосиф Цанков, изп. ДЕО, диригент: Димитър Ганев (1960)
  • „Любими мой“, м. Йосиф Цанков, изп. ДЕО, диригент: Димитър Ганев (1960)
  • „Мария“, м. Лекуона, изп. Биг бендът на БНР, диригент и солист: Димитър Ганев (1960)
  • „Нежно цвете“, м. Сидней Беше, изп. септет „София“, диригент и солист: Димитър Ганев (1962)
  • „Чимкана“, м. П. Гуалди, изп. септет „София“, диригент и солист: Димитър Ганев (1963)
  • „Нощ в Тунис“, м. Дизи Гилеспи, изп. оркестър „Балкантон“, диригент и солист: Димитър Ганев (1963)
  • „Пролет у нас“, м. Димитър Ганев, изп. Биг бендът на БНР, диригент: Милчо Левиев, солист: Димитър Ганев (1965)
  • „Рикадо“, изп. оркестър „Балкантон“, диригент: Димитър Ганев (1965)
  • „Странник на брега“, м. Акер Билк, изп. орк. „Балкантон“, диригент и солист: Димитър Ганев (1968)
  • „Тъгата на кларинета“, м. Стон Лене, изп. орк. „Балкантон“, диригент и солист: Димитър Ганев (1968)
  • „Сантименталният Джони“, м. Пол Стон, изп. орк. „Балкантон“, диригент и солист: Димитър Ганев (1968)
  • „Континентал Флаш“, м. Б. Пайге и Пол Стон, изп. орк. „Балкантон“, диригент и солист: Димитър Ганев (1968)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Авторитетът на творческия опит, з. а. Димитър Ганев на 60 години, в. „Вечерни новини“, 15 октомври 1979 г.
  2. Димитър Ганев, българският Бени Гудмън, навършва 80 години, в. „Демокрация“, 25 септември 1999 г.
  3. Рупчев, Й. Изборът на Рупи. Селена С. 1998. стр. 108
  4. Видни личности от Асеновград, Асеновград.инфо

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]