Направо към съдържанието

Богдана Карадочева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богдана Карадочева
българска певица
На представянето на автобиографичната ѝ книга
3 септември 2010 г.
Родена
19 юли 1949 г. (76 г.)
Музикална кариера
Стилпоп музика
Инструментивокал
Гласмецосопрано
Активностот 1965 г.
ЛейбълБалкантон“, „СтефКос Мюзик“
Семейство
БащаИван Карадочев
СъпругСтефан Димитров
Богдана Карадочева в Общомедия

Богдана Иванова Карадочева-Димитрова е известна българска поп певица.

Родена е на 19 юли 1949 г. в София. Нейният баща, търговецът Иван Карадочев, е убит в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч през 1960 г.

Кариерата ѝ започва, когато е на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни. В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на „Златният Орфей“ (1971), „Златният елен“ в Брашов, Румъния (1972), „Братиславска лира“, Чехословакия (1972); участие в гала-концерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия (1970). През 1970-те години пее с известни изпълнители, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия и има най-голям принос за третото място на България в международната среща „Европа 71“ (участват и Паша Христова и Борис Гуджунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в театър „Europien“ в Париж (1972) заедно с оркестър "Балкантон" с дир. Димитър Ганев. Наградени песни в нейно изпълнение са „Земя звезда“, (м. Борис Карадимчев) – втора награда на „Златният Орфей“ (1977), „Сама с вятъра“ (м. Тончо Русев) – „Мелодия на годината“. Гастролирала е с концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите „Pathe Marconi“ и „Philips“. През 1980-те години записва няколко хита заедно със съпруга си Стефан Димитров и група „Вариант Б“, прави дуети и с Васил Найденов. В началото на 1990-те участва на всички митинги на СДС, а песента „Дано“ се превръща в химн на надеждата. Голяма популярност има и „Молитва за България“, изпълнена заедно със Стефан Димитров и Васил Найденов.

Удостоена е с наградата „Най-български певец“ за 1998 г. от Сдружението за българска духовност.

От 1999 г. се изявява и като телевизионна водеща – на тв. програми „Зодиак“, на предаването „Почти полунощ е“, на което е водеща с Васил Найденов по NOVA. Най-известните ѝ песни са „Дано“ („Ако до всяко добро същество“), „Остаряваме бавно“, „Иване, Иване“, „Нова година“, „Безнадежден случай“, „Бермудски триъгълник“. Богдана Карадочева има и няколко дуета с Емил Димитров – „Има любов“ (1972), „Помниш ли ти“ (1973), „Пътека до теб“ (1973), „Ако някога“ (1979), както и две песни, издадени на малка плоча в Ливан през 1972 г. ‎– „Sans amour il N'Y a pas de fleures“ и „Te souviens tu?“.

За нея пишат песни композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Александър Бръзицов и много други. Участва и в мюзикъла на Хачо Бояджиев „Телерезада“ (1974).

През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София.[1]

През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България [2] През същата година публикува своя автобиография.[3]

ГодинаЗаглавиеВидИздателКаталожен номер
1969„Богдана“SPБалкантонВТМ 6183
1972„Emil et Bogdana“ – издадена в ЛиванSPOrfeusSAB 201
1973„Богдана“SPБалкантонВТК 3040
1974„На всеки километър“SPБалкантонВТМ 6530
1974„Богдана Карадочева и Стефан Данаилов“SPБалкантонВТК 3064
1975„Богдана“SPБалкантонВТК 3228
1980„Приказка за Боженци“SPБалкантонВТК 3526
ГодинаАлбумВидИздателКаталожен номер
1972„Богдана“LPБалкантонВТА 1462
1976„Богдана Карадочева“LPБалкантонВТА 1941
1978„Любов“LPБалкантонВТА 10145
1980„Богдана“LPБалкантонВТА 10726
1982„Безнадежден случай“LPБалкантонВТА 10973
1984„Бермудски триъгълник“LPБалкантонВТА 11357
1986„Богдана“LPБалкантонВТА 11851
1988„Само за жени“LPБалкантонВТА 12254
1994„Чифт обувки“MCStars records
2001„Самотен ловец е сърцето“CDStefkos MusicSM0105034
ГодинаАлбумВидИздателКаталожен номер
1992„Богдана. Най-хубавото“MCМега музика
1996„Моите песни“MC и CDМега музикаMC: 100 10,
CD: 20 008
2006„Златна колекция“2 CDStars records
2025 „Жена съм аз“
  1. Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г., council.sofia.bg
  2. ПРОФИЛЪТ НА ХОРАТА ОТ ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ, boulevardbulgaria.bg
  3. Богдана Карадочева, Стефан Димитров. Безнадежден случай. София, Книгомания, 2021, ISBN 978-619-195-300-4