Александър Йосифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Йосифов
Роден
Починал
25 ноември 2016 г. (76 г.)
Стил класическа музика
Професии композитор
Уебсайт Страница в IMDb

Александър Йосифов е български композитор, диригент и музикален педагог. Директор на „Балкантон“ (от 1968 до 1986 година), председател на Виенския клуб в София, професор в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на композитора, диригента и общественика Йоско Йосифов. Завършва Българската държавна консерватория при проф. Панчо Владигеров, проф. Константин Илиев и проф. Жени Ковачева.

Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла в България и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 естрадни песни и 300 обработки на народни песни и танци.

От 1972 година е агент на Държавна сигурност.[1] Кандидат-член на ЦК на БКП. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК. Декан и зам. ректор на Националната музикална академия.

Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София. Член на Международната асоциация на клавирните дуа в Токио, Япония.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при, ­Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти „Златен Орфей“; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение „Балетна музика в 7/8“ (2003).
  • Носител е на Почетния кръст за изкуство на Министерството на културата на­ Полша
  • Почетен гражданин на Стара Загора
  • Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014)[2]

Умира на 25 ноември 2016 година в София.[3][4]

Tворчество[редактиране | редактиране на кода]

Пише предимно в областта на попмузиката. Негови произведения са изпълнявани на концерти и записвани за радио- и телевизионни предавания в различни страни. Голяма част от творчеството му е издадено.

През 2002 г. е премиерата на „Симфония-концертанте“ за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (зала „Метропол“, Токио).

Музикално-сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

Опери и оперети[редактиране | редактиране на кода]

Опери за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чудните приключения на Тошко Африкански“ (1981; 1982, Стара Загора),
  • „Робинзон Крузо“ (1982; 1985, Стара Загора),
  • „Патиланци“ (1986; 1987, София ­ НДК),
  • „С бати Николай на разходка в зоопарка“ ­ телев. мюзикъл (1986),
  • „Чудните приключения на пчелата Мая“ (1988; 1990, София ­ НДК),
  • „Макс и Мориц“ (1992),
  • „Чудните приключения на Пинокио в незнайния град“ (1994, Стара Загора),
  • „Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“ (1998).

Балети[редактиране | редактиране на кода]

Хорово-оркестрови[редактиране | редактиране на кода]

Оратории[редактиране | редактиране на кода]

За солисти, хор и симфоничен оркестър

  • „Зеленото дърво“ (1966),
  • „Големият бял път“ (1970),
  • „Завръщане при началото (1975).

За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа и струнни и ударни

  • „Към XXI век“ (1998).

За симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

Симфонии

  • №1 (1968),
  • №2 (1969),
  • №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970),
  • №4 (1975),
  • №5 „Прабългари“ (1980),
  • №6 „Полифоника“ (1992) (вариант за камерен оркестър, 1992),
  • №7 (1992).

Увертюри

  • „Революцията“ (1966),
  • „Младежка увертюра“ (1975),
  • „Децата на планетата“ (1983),
  • Токата (1992),
  • „Пагане ­ Жрицата“ ­бал. музика (2003).

Концерт за оркестър: №1 (1978), №2 (1981).

Концерти за пиано и оркестър

  • №1 (1972) „На Панчо Владигеров“,
  • №2 (1976),
  • №3 (1992),
  • №4 (1998) „В памет на Панчо Владигеров“;
  • № 5 „На пианиста и композитора Йовчо Крушев“ (2004);

Концерти за цигулка и оркестър

  • №1 (1979) „На Стойка Миланова“,
  • №2 (1983) „На Минчо Минчев“.

Концерти за две пиана и оркестър

  • №1 (1973),
  • №2 (1989);
  • Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000).
  • Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984).

За струнен оркестър

  • Концерт за стр. орк. (1984),
  • „Симфония Бреве“ (1988).
  • „Прелюд и фуга“:
  • №1 (1997),
  • №2 (1998),
  • №3 (1999).

Концерти

  • за клавирно дуо и стр. орк. №2 (1992);
  • за цигулка, виолончело и стр. орк. (1993);
  • за флейта и стр. орк. (1994);
  • за кавал и стр. орк. (1996);
  • за обой и стр. орк. (1996).

3 концертини за две пиана и стр. орк.

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

Клавирни ансамбли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Канон и токата“ за 2 рояла на 16 ръце (1997),
  • Симфониета „Антиква“ на 6 ръце (1996);
  • „Щастливо ехо“ за 6 ръце (1998).

Клавирни дуа[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прелюд и Фуга“:
    • №1 (1997),
    • №2 за 2 клавирни дуа (1997),
    • №3 (върху ВАСН) (1998),
    • №4 „Хроматични“ (1998),
    • №5 „Фригийски“ (1999),
    • №,6 „Архаични“ (1999).
  • Вариации върху „Хубава си моя горо“ (1987),
  • „Балада“ (1988),
  • 8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997),
  • Соната (1998),
  • Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998),
  • 8 концертни виртуозни пиеси (1999),
  • „Рондо-виртуозо БИС“ (1999),
  • Прелюдия „Страната на изгряващото слънце“ (1999).

За пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Соната (1976),
  • „Азбука за най-малките пианисти“ (52 пиеси, 38 етюда) (1988),
  • „Ръченица“ (1991),
  • „Хоро“ (1991),
  • „Елегия“ (1991),
  • „Пасторал“ (1991),
  • „Прабългарски танц“ (1991),
  • „Импресия“ (1991),
  • „Селски танц“ (1991),
  • „Токата виртуоза“ (1991).

Вокални[редактиране | редактиране на кода]

  • За сопран и пиано: „Сезоните на моята душа“ – ­цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996).
  • За мецосопран и пиано: Цикъл пет песни (1992).
  • За тенор и пиано: „Аве Мария“ (1998), „Пробудна песен“, текст Христо Ясенов, и „Към Родината“, текст Николай Лилиев (1999).
  • За бас и пиано: Цикъл 5 песни (1993).

Музика към игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чертичката“, реж. Р. Узунов (1972);
  • „Този хубав живот“, реж. М. Русева (1974),
  • „Началото на деня“, реж. Д. Петров (1975),
  • „Бягай...обичам те“, реж. Р.Узунов (1979),
  • „Под едно небе“, реж. И. Хамраева (1981),
  • „Руският консул“, реж. Н. Минкова (1981) и др.

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на много поп песни, изпълнявани от Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Годжунов, Васил Найденов, ,,Тоника-СВ". Сред хитовете му са: „Боянският майстор“, „Молба“, „Реквием“, „Не си родена ти“, „Синева“, ,,Люлякови нощи" и мн. други.

Дирижиране[редактиране | редактиране на кода]

Дирижирал е някои от майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  2. Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.
  3. Почина големият композитор Александър Йосифов, vesti.bg, 25 ноември 2016 г.
  4. Почина големият композитор Александър Йосифов, news.bg, 25 ноември 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за