Павел Матев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Матев
български поет и общественик
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Политика
Партия БКП
Депутат V НС   VI НС   VII НС   
Литература
Жанрове стихотворение
Направление социалистически реализъм
Дебютни работи 1946 г.
Награди Димитровска награда

Павел Христов Матев е български поет, общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство (1966 – 1975), функционер на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско. Баща му бил самоук цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. [1] Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.

Обществената му кариера е впечатляваща:

  • работил в Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1951);
  • редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956);
  • зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965);
  • гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966);
  • председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);[2]
  • заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.

Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.[3]

Умира на 4 февруари 2006 г. в София от заболяване.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „В строя“ (1951);
  • „Дълг“ (1955);
  • „Време, родина, любов“ (1962);
  • „Родословие“ (1963);
  • „Прозрения. Избрана лирика“ (1965);
  • „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967);
  • „Стихотворения“ (1966);
  • „100 стихотворения. Подбрани“ (1970);
  • „Избрани стихотворения“ (1972);
  • „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981);
  • „Строго лято. Избрана поезия“ (1974);
  • „Внезапни паузи“ (1976, 1980);
  • „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978);
  • „Когато птиците летят по-бавно“ (1979);
  • „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984);
  • „Сърдечни затишия“ (1985);
  • „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989);

Други книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Матев, П. „Чест и дух“. „Захарий Стоянов“. С. 2007 (Издадена посмъртно).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За живота си (из разговор с Павел Матев) БНР, Златен фонд (1984), You Tube.
  2. Павел Матев в галерията на Министерството на културата
  3. Поезия за/от Павел Матев в Литературен свят.
  4. „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“, Vesti.bg, 6 февруари 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]