Кръстьо Горанов
| Кръстьо Горанов | |
| Министър на културата | |
| Мандат | 21 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г. |
|---|---|
| Назначен от | IX народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1990 | Андрей Луканов |
| Предшественик | Георги Робев |
| Наследник | Димо Димов |
| Лична информация | |
| Роден |
26 септември 1931 г.
|
| Починал | |
| Полит. партия | ПП БСП |
| Професия | философ • политик |
| Народен представител в: VII ВНС | |
Портал  Политика | |
Кръстьо Горанов Анков е български философ и политик от Българската социалистическа партия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Кръстьо Горанов е роден на 26 септември 1931 година в град Перник, България. През 1954 година завършва философия в Москва, след което работи в Института по философия, където достига до поста завеждащ секция „Естетика“ (1966 – 1968). През 1959 година става кандидат на философските науки, а през 1968 година – доктор по изкуствознание.[1]
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1968 – 1970 година Горанов завежда секция „Социология на изкуството и масовите комуникации“ в Института по социология, а през 1970 – 1976 година е директор на Института за култура. От 1968 година преподава във Висшия институт за театрално изкуство, след това негов негов ректор (1976 – 1981). През 1984 година става член-кореспондент на Българската академия на науките.[1]
През 1990 година Горанов е министър на културата в първото правителство на Андрей Луканов.[2]
Кръстьо Горанов умира на 14 февруари 2000 година.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Съдържание и форма на изкуството“ (1958)
- „Мироглед, талант и художествен метод“ (1961)
- „Единство и многообразие на изкуството“ (1964)
- „Ролята на изкуството във възпитанието на младежта“ (1964)
- „Що е изкуство“ (1964)
- „Красота, изкуство, труд“ (1965)
- „Художествен образ и съвременност“ (1967)
- „Изкуството като процес“ (1972)
- „Изкуство и социален живот. Очерци“ (1973)
- „Естетическото възпитание – система, програма, всенародно движение“ (1977)
- „Актуални проблеми на естетическото възпитание“ (1978)
- „Съвременникът и изкуството“ (1983)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 124.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 345, ISBN 954-528-790-X
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Анков, „Човек на идеала, мисълта и словото“, в. „Дума“, бр. 38, 17 февруари 2015
| |||||||||||
| |||||||||||
|
