Направо към съдържанието

Петър Башикаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Башикаров
български политик и офицер
Роден
30 ноември 1939 г. (84 г.)

Националност България
Работилполитик, офицер
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   

Петър Георгиев Башикаров е български офицер от разузнаването и политик от Българската комунистическа партия (след 1990 година – Българска социалистическа партия). През 1990 година е министър на външноикономическите връзки.

Петър Башикаров е роден на 30 ноември 1939 година в Москва в семейството на Георги Башикаров, един от четниците в четата на Йордан Кискинов. По време на Втората световна война баща му идва в България с една от съветските диверсионни групи на парашутистите и подводничарите, за което е осъден на смърт и разстрелян през 1942 година.

През 1964 година Башикаров завършва радиотехника в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София.[1] През 1964 година е назначен за щатен служител в IV отдел (за водене на контраразузнавателна работа зад граница[2]) на Първо главно управление на Държавна сигурност и е изпратен на осеммесечен курс в Съветския съюз. В Държавна сигурност той заема различни длъжности до уволнението си в края на 1979 година, достигайки до поста заместник-началник на IV отдел.[3]

Успоредно с работата си в Държавна сигурност Башикаров работи и като служител на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, а след това на Министерството на външната търговия, където от 1976 година е заместник-министър. От 1966 година е член на Българската комунистическа партия. През 1979 година става първи заместник-министър на външната търговия. От 1986 година е посланик на България в Япония, където остава до 1990 година.[1]

През 1990 година Петър Башикаров става министър на външноикономическите връзки в първото правителство на Андрей Луканов.[1] През следващите години той е сред водачите на Българската социалистическа партия. На парламентарните избори през 2001 година, недоволен от неизбираемото място в листата, на което е поставен от лидера на партията Георги Първанов, Башикаров става независим кандидат за депутат в Пазарджишкия избирателен район,[4] но не събира достатъчно гласове.

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 47.
  2. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 112.
  3. Решение № 14 от 04.09.2007 г. – народни представители в 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание (PDF) // КРДОПБГДСРСБНА, 2007. Посетен на 17 юли 2010.[неработеща препратка]
  4. Коритаров, Георги. Башикаров ще се състезава като независим и срещу Пирински // mediapool.bg, 2001. Архивиран от оригинала на 2005-02-10. Посетен на 17 юли 2010.
Христо Христов министър на външноикономическите връзки (8 февруари 1990 – 22 септември 1990) Атанас Папаризов