Комитетът ръководи научната и развойна дейност в страната в условията на тоталитарния режим, като за тази цел координира дейността на Българската академия на науките, университетите и други организации. В прерогативите му е и поддържането на системата на стандартизация в страната. Между 1971 и 1977 година комитетът отговаря и за системата на висшето образование, преди и след това подчинена на Министерството на народната просвета.
Държавният комитет за наука и технически прогрес ръководи политиката за внедряване на постиженията на научно-техническата революция в икономиката, опит на държавното ръководство да повиши конкурентоспособността на българската икономика чрез масирани държавни инвестиции в технологични изследвания. През 1987 година комитетът е присъединен към новосъздаденото Министерство на културата, науката и просветата.[2]
↑Комитетът многократно променя името си: Комитет по техническия прогрес (1959–1962), Държавен комитет за наука и технически прогрес (1962–1971), Държавен комитет за наука, технически прогрес и висше образование (1971), Комитет за наука, технически прогрес и висше образование (1971), отново Държавен комитет за наука и висше образование (1977–1986), Държавен комитет за изследвания и технологии (1986–1987).
↑Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 84 – 86, 125.
