Иван Попов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Попов (политик))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Попов.

Иван Попов
български учен и политик
Роден: 8 декември 1907
Търново, България
Починал: януари 2000  (на 92 години)
Народен представител в:

IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Професор Иван Николов Попов е виден български политик, стопански деец, учен - ректор на МЕИ в София, член-кореспондент на БАН.

Образование[редактиране | edit source]

Завършва:

Професионална дейност[редактиране | edit source]

Основоположник и организатор на крупната електротехническа промишленост в България. По-важни дати:

  • 1933: инженер в заводи, Париж - с изобретения и патенти
  • 1934: основател на предприятие за битови електроуреди научна апаратура, София
  • 1941: инженер-изследовател, завод "Агро лукс", Будапеща
  • 1945: конструктор и директор, заводи "Ганц", Будапеща
  • 1949: директор, (нов) Силнотоков завод, София
  • 1951: главен директор, Обединение "Елпром", София

Преподавателска и научна дейност[редактиране | edit source]

Заедно със съименника си от Държавната политехника и МЕИ проф. Иван Николов Попов (но роден през 1900 в Пловдив, починал през 1958) създава висшето образование в България по електрически машини. По-важни дати:

  • Софийски университет "Климент Охридски": асистент (1930).
  • Държавна политехника: хоноруван доцент и ръководител на Катедра "Конструкции на електрически машини" (1949).
  • Машинно-електротехнически институт: редовен доцент и ръководител на Катедра "Проектиране на електрически машини" (1953); професор (1957) в Катедра "Електрически машини и апарати", Електротехнически факултет (ЕФ).

Основни области на научна и преподавателска дейност: конструкции и проектиране на електрически машини, електротермия, електрозаваряване, електротехнически материали, силови трансформатори, електронно-изчислителни машини. Основоположник на трансформаторостроенето като изследователско и проектантско научно направление в България.

Автор на над 50 публикации (сред които и научни трудове, публикувани в чужбина); учебници, изобретения.

Избран за:

  • член-кореспондент на БАН (1961),
  • почетен член на Съюза на германските инженери (1962),
  • почетен член на Академията за наука и изкуства, Тулуза (1963).

Награди: орден "Кирил и Методий" I степен (1963), звание "Народен деятел на техниката" (1972).

Управленска дейност[редактиране | edit source]

Създава:

  • първите научноизследователски и проектно-конструкторски институти в основните отрасли;
  • стройна и мощна система система за информационно обслужване начело с Централния институт за научно-техническа информация с нейната Централна научно-техническа библиотека;
  • условия за мощно развитие на изчислителната техника и автоматизацията във всички области чрез мрежа от изчислителни центрове и модернизация на съобщителната система.

Във висшето образование и науката:

  • 1958 - 1962: директор на Научноизследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност, Берлин;
  • 1962, 1 юли - 1962, 1 септември: ректор на МЕИ, София;
  • 1977 - 1989: председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България.

В държавната администрация:

Начо Папазов председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес
(27 ноември 1962 – 9 юли 1971)
Начо Папазов
Марий Иванов министър на машиностроенето (9 юли 1971 – 13 юли 1973) ---