Иван Попов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Попов (политик))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Попов.

Иван Попов
български инженер и политик
Роден
Починал
януари 2000 г. (92 г.)
Техника
Област Електротехника
Политика
Депутат IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Иван Николов Попов е виден български политик, стопански деец, учен – професор и ректор на МЕИ в София, член-кореспондент на БАН, народен деятел на науката. Брат е на радиста Емил Попов

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва:

  • специалност „Математика“, Софийски университет „Климент Охридски“ (1930),
  • специалност „Електротехника“, Висше национално училище по електротехника и хидрология, Тулуза, Франция (1933).
  • докторска дисертация във Висшето техническо училище в гр. Илменау, Германия, и получава научната степен „Доктор на техническите науки“.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. става член на Комсомола, а от 1950 г. и на БКП. През 1925 г. е осъден на затвор за дейността си.[1].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основоположник и организатор на крупната електротехническа промишленост в България. По-важни дати:

  • 1933: инженер в заводи, Париж – с изобретения и патенти
  • 1934: основател на предприятие за битови електроуреди научна апаратура, София
  • 1941: инженер-изследовател, завод „Агро лукс“, Будапеща
  • 1945: конструктор и директор, заводи „Ганц“, Будапеща
  • 1949: директор, (нов) Силнотоков завод, София
  • 1951: главен директор, Обединение „Елпром“, София
  • 1950 – 1953: главен директор на Силнотоковия завод в София.
  • от 1958 до 1962 г. работи в Германия като директор на техническа лабратория, а след това като директор на Института за високи напрежения

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Заедно със съименника си от Държавната политехника и МЕИ проф. Иван Николов Попов (но роден през 1900 в Пловдив, починал през 1958) създава висшето образование в България по електрически машини. По-важни дати:

  • Софийски университет „Климент Охридски“: асистент (1930).
  • Държавна политехника: хоноруван доцент и ръководител на Катедра „Конструкции на електрически машини“ (1949).
  • Машинно-електротехнически институт: редовен доцент и ръководител на Катедра „Проектиране на електрически машини“ (1953); професор (1957) в Катедра „Електрически машини и апарати“, Електротехнически факултет (ЕФ).

Основни области на научна и преподавателска дейност: конструкции и проектиране на електрически машини, електротермия, електрозаваряване, електротехнически материали, силови трансформатори, електронно-изчислителни машини. Основоположник на трансформаторостроенето като изследователско и проектантско научно направление в България.

Автор на над 50 публикации (сред които и научни трудове, публикувани в чужбина); учебници, изобретения.

Избран за:

  • член-кореспондент на БАН (1961),
  • почетен член на Съюза на германските инженери (1962),
  • почетен член на Академията за наука и изкуства, Тулуза (1963).

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Според много хора, като председател на ДКНТП от 1962 до 1971 г. Иван Попов може да бъде наречен „баща на българската електроника[2] [3].

Създава:

  • първите научноизследователски и проектно-конструкторски институти в основните отрасли;
  • стройна и мощна система система за информационно обслужване начело с Централния институт за научно-техническа информация с нейната Централна научно-техническа библиотека;
  • условия за мощно развитие на изчислителната техника и автоматизацията във всички области чрез мрежа от изчислителни центрове и модернизация на съобщителната система.

Иван Попов е и сред инициаторите и активни поддръжници на създаването на звеното за промишлен шпионаж в Първо главно управление на Държавна сигурност.[4]

Във висшето образование и науката:

  • 1958 – 1962: директор на Научноизследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност, Берлин;
  • 1962, 1 юли – 1962, 1 септември: ректор на МЕИ, София;
  • 1977 – 1989: председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България.

В държавната администрация:

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден е с три ордена Георги Димитров, орден „Кирил и Методий“ I степен (1963), удостоен е със званията „Герой на социалистическия труд“, „Народен деятел на науката“, „Народен деятел на техниката“ (1972)[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 223
  2. Стефанов, Нако. Иновационната политика на социалистическа България. // Посетен на 6 октомври 2015.
  3. Димитрова, Милена. Златните десетилетия на българската електроника. София, Труд, 2008. ISBN 9789545288456. с. 118 – 9.
  4. Христов, Христо. Империята на задграничните фирми: Създаване дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961 – 2007. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0540-3. с. 85.
  5. Кандиларов, Евгений. Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век. 2004. Посетен на 29 октомври 2015. с.4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Начо Папазов председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес
(27 ноември 1962 – 9 юли 1971)
Начо Папазов
Марий Иванов министър на машиностроенето (9 юли 1971 – 13 юли 1973) ---