Кръстьо Горанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кръстю Горанов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Горанов
Министър на културата
Мандат 21 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г.
Назначен от 9 Народно събрание
Министър-председател
1990 Андрей Луканов
Предшественик Георги Робев
Наследник Димо Димов
Лични данни
Роден
Починал
14 февруари 2000 г. (на 68 г.)
Полит. партия ПП БСП
Професия философполитик
Народен представител в:
VII ВНС   
Портал Портална икона Политика

Кръстьо Горанов Анков е български философ и политик от Българската социалистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Горанов е роден на 26 септември 1931 година в град Перник, България. През 1954 година завършва философия в Москва, след което работи в Института по философия, където достига до поста завеждащ секция „Естетика“ (1966 – 1968). През 1959 година става кандидат на философските науки, а през 1968 година – доктор по изкуствознание.[1]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 – 1970 година Горанов завежда секция „Социология на изкуството и масовите комуникации“ в Института по социология, а през 1970 – 1976 година е директор на Института за култура. От 1968 година преподава във Висшия институт за театрално изкуство, след това негов негов ректор (1976 – 1981). През 1984 година става член-кореспондент на Българската академия на науките.[1]

През 1990 година Горанов е министър на културата в първото правителство на Андрей Луканов.[2]

Кръстьо Горанов умира на 14 февруари 2000 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съдържание и форма на изкуството“ (1958)
  • „Мироглед, талант и художествен метод“ (1961)
  • „Единство и многообразие на изкуството“ (1964)
  • „Ролята на изкуството във възпитанието на младежта“ (1964)
  • „Що е изкуство“ (1964)
  • „Красота, изкуство, труд“ (1965)
  • „Художествен образ и съвременност“ (1967)
  • „Изкуството като процес“ (1972)
  • „Изкуство и социален живот. Очерци“ (1973)
  • „Естетическото възпитание – система, програма, всенародно движение“ (1977)
  • „Актуални проблеми на естетическото възпитание“ (1978)
  • „Съвременникът и изкуството“ (1983)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 124.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 345, ISBN 954-528-790-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]