Иван Черноземски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иван Черноземски
български лекар
Роден
17 февруари 1933 г. (85 г.)
Медицина
Област онкология, патология

Професор д.м.н. Иван Николов Черноземски е български лекар, онколог и патолог, учен и преподавател по медицина, министър на здравеопазването (1990-1991) в 77-мо и 78-мо правителства на България.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Втора мъжка гимназия и Висшия медицински институт в София. През 1959 г. придобива специалност по „Патоморфология“ а впоследствие и по „Онкология“. Специализира в Норвегия, Холандия, Великобритания, Франция и САЩ.[1]

Владее английски, руски и френски език.

Професионална и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Започва професионалната си кариера като участъков лекар (1957-59). В института по онкология е аспирант през периода 1960-63, научен сътрудник 1964-68; старши научен сътрудник 1969-84; професор 1984. Директор е на Националния онкологичен център през периодите 1987-89 и 1995–2000 година. Той е министър на здравеопазването в периода 1990-91. Член на съвета на директорите на СБАЛО 2000-2009 и национален консултант по онкология 2000–2006 г.

Публикувал е над 200 статии в различни специализирани медицински издания няколко монографии. Сферите на научния му интерес са химически канцерогени и канцерогени от околната среда; онкоепидемиология и рискови фактори; клетъчна биология и рак; клетъчна пролиферация, диференциация при неопластична прогресия; добра клинична практика.

Проф. Иван Черноземски е бил експерт към Световната здравна организация (СЗО) – от 1974 г. Вицепрезидент е на Европейското бюро на СЗО (1991-1992). Бил е председател на Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца“ (2004-2010).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Членува в Българското онкологично дружество, Европейската асоциация за изследване на рака – European Assn. for Research of Cancer (EARC) и Европейско дружество по мутагенеза – European Mutagenisity Society(EEMS).

Председател е на Българския национален комитет на УНИЦЕФ 1990-1997, а от 1997 г. е почетен председател. От 1990 г. е председател на фондация „Борба с рака“, от 1994 г. – на фондация „Светът“, а от 2006 г. – на Международна изследователска фондация Хасуми-България.

Награден е с ордените „Стара планина“ I степен и „Кирил и Методий“ I степен, както и с отличията „Лекар на България“ (2003), „Медик на годината“ (2007), Почетен гражданин на София (2013).

Източници[редактиране | редактиране на кода]