Николай Петров (професор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Петров.

Николай Петров
Николай Петров (професор)
Мандат
4 май 2017 – 10 ноември 2017
Назначен от 44 Народно събрание
Заместник-министър
  2017 - Мирослав Ненков
  2017 - Лидия Нейчева
Министър-председател
  2013 Марин Райков
  2017 - Бойко Борисов
Предшественик Илко Семерджиев
Роден
29 август 1959 г. (1959-08-29) (59 г.)
Националност българин
Университет Медицински университет, Варна
Занятие лекарполитик
Военна служба
Преданост Flag of Bulgaria.svg България
Род войски War flag of Bulgaria.svg Сухопътни войски
Военно звание Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png Генерал-майор[1]
Командвания Военномедицинска академия
Портал  Портална икона   Политика

Генерал – майор Член-кор. проф. Николай Петров, д.м.н. е български военен лекар и професор. В периода 13 март 2013 – 29 май 2013 е министър на здравеопазването в състава на служебното правителство на Марин Райков.[2] От 4 май до 10 ноември 2017 г. проф. Петров отново е министър на здравеопазването – в правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Николай Кирилов Петров е роден на 29 август 1959 г. в град Средец, България. Завършва медицина във ВМИ Варна през 1985 г.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1989 – 1991 г. работи като клиничен ординатор; началник на Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във Военна болница, Бургас (1991 – 1992 г.); ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА – София (1992 – 2004 г.).

Специализира в Париж и Бордо, Франция, Швейцария, САЩ. През 2002 г. завършва курс по „Реанимация и интензивна медицина при медицинското осигуряване на международни военни мисии на НАТО“, Франция. Придобива диплома по „Международно право на военните конфликти“ (2004 г.), Spies, Швейцария; диплома по „Регионална и проводна анестезия“ (2003 г.), Страсбург, Франция. Защитава степен „Магистър“ по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в МУ, София (2007 г.) и специалност по „Спешна медицина“ в МУ, София (2008 г.).

Придобива образователна и научна степен „Доктор“ през 2001 г.; през 2002 г. е избран за „Доцент“; през 2011 г. придобива научна степен „Доктор на медицинските науки“, а през 2012 г. е избран за „Професор“ по анестезиология и интензивно лечение.

От 2004 г. е началник „Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ при „ВМА София“ и е републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение;

  • Главен редактор на списание „Анестезиология и интензивно лечение“.
  • Главен редактор на списание „Клинично хранене“.
  • Републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (от 2004 г.);
  • Национален консултант по анестезиология и интензивно лечение (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по Анестезиология и интензивно лечение – ESA (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене – ESPEN (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по интензивна медицина – ESICM (от 2006 г.);
  • Член на Американската асоциация на анестезиолозите – ASA (от 2008 г.).

От 2008 г. е президент на българското дружество по парентерално и ентерално хранене; от 2009 г. – президент на Дружеството на анестезиолозите в България. Заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ-София от 2007 г.

Автор на 4 и съавтор на 10 книги и 170 публикации в сферата на научната и медицинска литература.

Владее английски, френски и руски език. Женен, с три деца.[3]

Образование

1979-1985 – Медицински университет гр.Варна – номер на дипломата: 0000886

1985-1986 – Интернатура в Катедра „Военна медицина”, ВМА – София

1989-1991 – Клинична ординатура по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА – София.

1991 – Придобита специалност по „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение”- диплома номер: 38471

1995-1996 – Специализация по невроанестезия и неврореанимация в Департамента по неврохирургия на болница „Petie Salpetriere” – Paris с научен ръководител проф. Piere Coriat – президент на ESA – Европейската асоциация по анестезиология.

2001г – Защитена дисертация за придобиване на образователна и научна степен „Доктор“

2002г – Придобива научната и образователна степен „Доцент“.

2002 – Завършен курс по „Реанимация и интензивна медицина при медицинското осигуряване на международни военни мисии на НАТО” – Интернационален център “Robert Piquet” – Beaurdeaux, France.

2003 – Завършен курс по „Регионална и проводна анестезия” при проф. Елизабет Гартнер, президент на Европейската асоциация по регионална и проводна анестезия – Страсбург, Франция.

2004 – Завършен курс на НАТО „Международно право на военните конфликти” – Spies, Швейцария.

2007 – Защитена степен „Магистър” по „Обществено здраве и здравен мениджмънт” – Медицински университет – София.

2008 – Придобита специалност по „Спешна медицина” – Медицински университет – София.

2011 – Защитена дисертация за придобиване на степен „Доктор на медицинските науки”.

2012 – Избран за „професор“ по анестезиология и интензивно лечение

Професионално развитие

2009 – Президент на „Дружество на анестезиолозите в България”.

2008 – Президент на Българското научно дружество по парентерално и ентерално хранене – „БУЛСПЕН”.

2007 – Заместник началник по диагностично-лечебната част на МББАЛ „Военна Болница” – София.

2004 – Републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение.

2004 – Ръководител Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение при ВМА – София.

2004 – Член на Европейската асоциация по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение – ESA.

2006 – Член на Европейската Асоциация по интензивна медицина – ESICM.

2008 – Член на Американската асоциация на анестезиолозите – ASA.

2004 – Член на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене – ESPEN.

1998 – Главен асистент в КАРИЛ, ВМА – София.

1995 – Старши асистент в КАРИЛ, ВМА – София.

1993 – Асистент в КАРИЛ, ВМА – София.

1992 – Лекар ординатор в КАРИЛ, ВМА – София.

1991-1992 – Началник Отделение по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение при Военна болница гр.Бургас.

1989-1991 – Клиничен ординатор по „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение” в КАРИЛ при ВМА.

1986-1989 – Военен лекар в поделение на БА.

1985-1986 – Интерн към учебен отдел на ВМА по „Организация и тактика на медицинската служба на БА”

Допълнителна квалификация

Френски, английски, руски.

Компютърни умения – „Microsoft office”

2001 – Ръководител проект „ Клинично тестване на Diprivan за седация при пациенти след неврохирургични операции”

2005 – Главен изследовател в проучване – BAP 00307

2007 – Главен изследовател в проучване – BAYER-11976

Автор на 3 – и съавтор на 9 книги – научна медицинска литература.

Главен редактор на списание „Анестезиология и интензивно лечение”.

Главен редактор на списание „Клинично хранене”.

Здравни постове[редактиране | редактиране на кода]

  • Началник на Военномедицинска академия – от 03 юни 2014 г.
  • Началник „Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ при Военномедицинска академия – София.
  • Президент на Дружеството на анестезиолозите в България (от 2009 г.)
  • Президент на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене (от 2008 г.)
  • Вицепрезидент на WorldSIVA (Световната асоциация по интравенозна анестезия) през май 2014 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]