Николай Петров (професор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Николай Петров.

Николай Петров
Николай Петров (професор)
Мандат
4 май 2017 – 10 ноември 2017
Назначен от 44 Народно събрание
Заместник-министър
  2017 - Мирослав Ненков
  2017 - Лидия Нейчева
Министър-председател
  2013 Марин Райков
  2017 - Бойко Борисов
Предшественик Илко Семерджиев
Роден
29 август 1959 г. (1959-08-29) (58 г.)
Националност българин
Университет Медицински университет, Варна
Занятие лекарполитик
Военна служба
Преданост Flag of Bulgaria.svg България
Род войски War flag of Bulgaria.svg Сухопътни войски
Военно звание Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png Генерал-майор[1]
Командвания Военномедицинска академия
Портал  Портална икона   Политика

Генерал – майор Член-кор. проф. Николай Петров, д.м.н. е български военен лекар и професор. В периода 13 март 2013 – 29 май 2013 е министър на здравеопазването в състава на служебното правителство на Марин Райков.[2] От 4 май до 10 ноември 2017 г. проф. Петров отново е министър на здравеопазването – в правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Николай Кирилов Петров е роден на 29 август 1959 г. в град Средец, България. Завършва медицина във ВМИ Варна през 1985 г.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1989 – 1991 г. работи като клиничен ординатор; началник на Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във Военна болница, Бургас (1991 – 1992 г.); ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА – София (1992 – 2004 г.).

Специализира в Париж и Бордо, Франция, Швейцария, САЩ. През 2002 г. завършва курс по „Реанимация и интензивна медицина при медицинското осигуряване на международни военни мисии на НАТО“, Франция. Придобива диплома по „Международно право на военните конфликти“ (2004 г.), Spies, Швейцария; диплома по „Регионална и проводна анестезия“ (2003 г.), Страсбург, Франция. Защитава степен „Магистър“ по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в МУ, София (2007 г.) и специалност по „Спешна медицина“ в МУ, София (2008 г.).

Придобива образователна и научна степен „Доктор“ през 2001 г.; през 2002 г. е избран за „Доцент“; през 2011 г. придобива научна степен „Доктор на медицинските науки“, а през 2012 г. е избран за „Професор“ по анестезиология и интензивно лечение.

От 2004 г. е началник „Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ при „ВМА София“ и е републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение;

  • Главен редактор на списание „Анестезиология и интензивно лечение“.
  • Главен редактор на списание „Клинично хранене“.
  • Републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (от 2004 г.);
  • Национален консултант по анестезиология и интензивно лечение (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по Анестезиология и интензивно лечение – ESA (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене – ESPEN (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по интензивна медицина – ESICM (от 2006 г.);
  • Член на Американската асоциация на анестезиолозите – ASA (от 2008 г.).

От 2008 г. е президент на българското дружество по парентерално и ентерално хранене; от 2009 г. – президент на Дружеството на анестезиолозите в България. Заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ-София от 2007 г.

Автор на 4 и съавтор на 10 книги и 170 публикации в сферата на научната и медицинска литература.

Владее английски, френски и руски език. Женен, с три деца.[3]

Здравни постове[редактиране | редактиране на кода]

  • Началник на Военномедицинска академия – от 03 юни 2014 г.
  • Началник „Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ при Военномедицинска академия – София.
  • Президент на Дружеството на анестезиолозите в България (от 2009 г.)
  • Президент на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене (от 2008 г.)
  • Вицепрезидент на WorldSIVA (Световната асоциация по интравенозна анестезия) през май 2014 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]