Николай Петров (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Николай Петров (професор))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Петров.

Николай Петров
Informal meeting of health ministers (iEPSCO). Arrivals Nikolay Petrov (35872064852).jpg
Министър на здравеопазването
Мандат 4 май 2017 – 10 ноември 2017
Назначен от 44 Народно събрание
Заместник-министър
2017 - Мирослав Ненков
2017 - Лидия Нейчева
Министър-председател
2013 Марин Райков
2017 Бойко Борисов
Предшественик Илко Семерджиев
Наследник Кирил Ананиев
Обща информация
Роден
29 август 1959 г. (1959-08-29) (61 г.)
Националност българин
Полит. партия
независим
Университет Медицински университет, Варна
Професия лекарполитик
Военна служба
Преданост Flag of Bulgaria.svg България
Род войски War flag of Bulgaria.svg Сухопътни войски
Военно звание Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png Генерал-майор[1]
Командвания Военномедицинска академия
Портал Портална икона Политика
Николай Петров в Общомедия

Николай Кирилов Петров е български военен лекар (генерал-майор), професор, член-кореспондент на БАН. В периода 13 март 2013 – 29 май 2013 е министър на здравеопазването в състава на служебното правителство на Марин Райков.[2] От 4 май до 10 ноември 2017 г. проф. Петров отново е министър на здравеопазването – в правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 август 1959 г. в град Средец, България. Завършва медицина във ВМИ Варна през 1985 г.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1989 – 1991 г. работи като клиничен ординатор; началник на Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във Военна болница, Бургас (1991 – 1992 г.); ординатор, асистент, старши и главен асистент във Военномедицинска академия, МБАЛ – София (1992 – 2004 г.).

Специализира в Париж и Бордо, Франция, Швейцария, САЩ. През 2002 г. завършва курс по „Реанимация и интензивна медицина при медицинското осигуряване на международни военни мисии на НАТО“, Франция. Придобива диплома по „Международно право на военните конфликти“ (2004 г.), Spies, Швейцария; диплома по „Регионална и проводна анестезия“ (2003 г.), Страсбург, Франция. Защитава степен „Магистър“ по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в МУ, София (2007 г.) и специалност по „Спешна медицина“ в МУ, София (2008 г.).

Придобива образователна и научна степен „Доктор“ през 2001 г.; през 2002 г. е избран за „Доцент“; през 2011 г. придобива научна степен „Доктор на медицинските науки“, а през 2012 г. е избран за „Професор“ по анестезиология и интензивно лечение.

От 2004 г. е началник „Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ към Военномедицинска академия, МБАЛ – София и е републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение;

  • Главен редактор на списание „Анестезиология и интензивно лечение“.
  • Главен редактор на списание „Клинично хранене“.
  • Републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (от 2004 г.);
  • Национален консултант по анестезиология и интензивно лечение (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по Анестезиология и интензивно лечение – ESA (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене – ESPEN (от 2004 г.);
  • Член на Европейската асоциация по интензивна медицина – ESICM (от 2006 г.);
  • Член на Американската асоциация на анестезиолозите – ASA (от 2008 г.).

От 2008 г. е президент на българското дружество по парентерално и ентерално хранене; от 2009 г. – президент на Дружеството на анестезиолозите в България. Заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ-София от 2007 г. С указ № 140 от 31 май 2014 г. е назначен на длъжността началник на Военномедицинската академия и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал, считано от 3 юни 2014 г.[3]

Автор на 4 и съавтор на 10 книги и 170 публикации в сферата на научната и медицинска литература.

Владее английски, френски и руски език. Женен, с три деца.[4]

След оповестени нередности при възлагане на обществени поръчки на 3 май 2017 г. генерал-майор Николай Петров е освободен от длъжността „Началник на Военномедицинската академия“ и от военна служба.[5]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 – 1985 – Медицински университет гр. Варна – номер на дипломата: 0000886
  • 1985 – 1986 – Интернатура в Катедра „Военна медицина“, ВМА – София
  • 1989 – 1991 – Клинична ординатура по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА – София.
  • 1991 – Придобита специалност по „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“- диплома номер: 38471
  • 1995 – 1996 – Специализация по невроанестезия и неврореанимация в Департамента по неврохирургия на болница „Petie Salpetriere“ – Paris с научен ръководител проф. Piere Coriat – президент на ESA – Европейската асоциация по анестезиология.
  • 2001 г. – Защитена дисертация за придобиване на образователна и научна степен „Доктор“
  • 2002 г. – Придобива научната и образователна степен „Доцент“.
  • 2002 – Завършен курс по „Реанимация и интензивна медицина при медицинското осигуряване на международни военни мисии на НАТО“ – Интернационален център „Robert Piquet“ – Beaurdeaux, France.
  • 2003 – Завършен курс по „Регионална и проводна анестезия“ при проф. Елизабет Гартнер, президент на Европейската асоциация по регионална и проводна анестезия – Страсбург, Франция.
  • 2004 – Завършен курс на НАТО „Международно право на военните конфликти“ – Spies, Швейцария.
  • 2007 – Защитена степен „Магистър“ по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ – Медицински университет – София.
  • 2008 – Придобита специалност по „Спешна медицина“ – Медицински университет – София.
  • 2011 – Защитена дисертация за придобиване на степен „Доктор на медицинските науки“.
  • 2012 – Избран за „професор“ по анестезиология и интензивно лечение
  • Професионално развитие
  • 2009 – Президент на „Дружество на анестезиолозите в България“.
  • 2008 – Президент на Българското научно дружество по парентерално и ентерално хранене – „БУЛСПЕН“.
  • 2007 – Заместник началник по диагностично-лечебната част на МББАЛ „Военна Болница“ – София.
  • 2004 – Републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение.
  • 2004 – Ръководител Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение при ВМА – София.
  • 2004 – Член на Европейската асоциация по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение – ESA.
  • 2006 – Член на Европейската Асоциация по интензивна медицина – ESICM.
  • 2008 – Член на Американската асоциация на анестезиолозите – ASA.
  • 2004 – Член на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене – ESPEN.
  • 1998 – Главен асистент в КАРИЛ, ВМА – София.
  • 1995 – Старши асистент в КАРИЛ, ВМА – София.
  • 1993 – Асистент в КАРИЛ, ВМА – София.
  • 1992 – Лекар ординатор в КАРИЛ, ВМА – София.
  • 1991 – 1992 – Началник Отделение по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение при Военна болница гр. Бургас.
  • 1989 – 1991 – Клиничен ординатор по „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ в КАРИЛ при ВМА.
  • 1986 – 1989 – Военен лекар в поделение на БА.
  • 1985 – 1986 – Интерн към учебен отдел на ВМА по „Организация и тактика на медицинската служба на БА“

Допълнителна квалификация[редактиране | редактиране на кода]

  • Френски, английски, руски.
  • Компютърни умения – „Microsoft office“
  • 2001 – Ръководител проект „Клинично тестване на Diprivan за седация при пациенти след неврохирургични операции”
  • 2005 – Главен изследовател в проучване – BAP 00307
  • 2007 – Главен изследовател в проучване – BAYER-11976
  • Автор на 3 – и съавтор на 9 книги – научна медицинска литература.
  • Главен редактор на списание „Анестезиология и интензивно лечение“.
  • Главен редактор на списание „Клинично хранене“.

Здравни постове[редактиране | редактиране на кода]

  • Началник на Военномедицинска академия – от 3 юни 2014 до 4 май 2017 г.
  • Началник „Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ при Военномедицинска академия – София.
  • Президент на Дружеството на анестезиолозите в България (от 2009 г.)
  • Президент на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене (от 2008 г.)
  • Вицепрезидент на WorldSIVA (Световната асоциация по интравенозна анестезия) през май 2014 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]