Николай Петров (лекар)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Петров.
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: изчистване на повторенията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Николай Петров | |
---|---|
![]() | |
Министър на здравеопазването | |
Мандат | 4 май 2017 – 10 ноември 2017 |
Назначен от | XLIV народно събрание |
Заместник-министър | |
2017 - | Мирослав Ненков |
2017 - | Лидия Нейчева |
Министър-председател | |
2013 | Марин Райков |
2017 | Бойко Борисов |
Предшественик | Илко Семерджиев |
Наследник | Кирил Ананиев |
Лична информация | |
Роден | |
Националност | българин |
Полит. партия | |
Образование | Медицински университет, Варна |
Професия | лекар • политик |
Военна служба | |
Преданост | ![]() |
Род войски | ![]() |
Военно звание | ![]() |
Командвания | Военномедицинска академия |
Портал ![]() | |
Николай Петров в Общомедия |
Николай Кирилов Петров е български военен лекар (генерал-майор), професор, член-кореспондент на БАН. В периода 13 март 2013 – 29 май 2013 е министър на здравеопазването в състава на служебното правителство на Марин Райков.[2] От 4 май до 10 ноември 2017 г. проф. Петров отново е министър на здравеопазването – в правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 август 1959 г. в град Средец, България. Завършва медицина във ВМИ Варна през 1985 г.
Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1989 – 1991 г. работи като клиничен ординатор; началник на Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във Военна болница, Бургас (1991 – 1992 г.); ординатор, асистент, старши и главен асистент във Военномедицинска академия, МБАЛ – София (1992 – 2004 г.).
Специализира в Париж и Бордо, Франция, Швейцария, САЩ. През 2002 г. завършва курс по „Реанимация и интензивна медицина при медицинското осигуряване на международни военни мисии на НАТО“, Франция. Придобива диплома по „Международно право на военните конфликти“ (2004 г.), Spies, Швейцария; диплома по „Регионална и проводна анестезия“ (2003 г.), Страсбург, Франция. Защитава степен „Магистър“ по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в МУ, София (2007 г.) и специалност по „Спешна медицина“ в МУ, София (2008 г.).
Придобива образователна и научна степен „Доктор“ през 2001 г.; през 2002 г. е избран за „Доцент“; през 2011 г. придобива научна степен „Доктор на медицинските науки“, а през 2012 г. е избран за „Професор“ по анестезиология и интензивно лечение.
От 2004 г. е началник „Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ към Военномедицинска академия, МБАЛ – София и е републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение;
- Главен редактор на списание „Анестезиология и интензивно лечение“.
- Главен редактор на списание „Клинично хранене“.
- Републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (от 2004 г.);
- Национален консултант по анестезиология и интензивно лечение (от 2004 г.);
- Член на Европейската асоциация по Анестезиология и интензивно лечение – ESA (от 2004 г.);
- Член на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене – ESPEN (от 2004 г.);
- Член на Европейската асоциация по интензивна медицина – ESICM (от 2006 г.);
- Член на Американската асоциация на анестезиолозите – ASA (от 2008 г.).
От 2008 г. е президент на българското дружество по парентерално и ентерално хранене; от 2009 г. – президент на Дружеството на анестезиолозите в България. Заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ-София от 2007 г. С указ № 140 от 31 май 2014 г. е назначен на длъжността началник на Военномедицинската академия и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал, считано от 3 юни 2014 г.[3]
Автор на 4 и съавтор на 10 книги и 170 публикации в сферата на научната и медицинска литература. Женен, с три деца.[4]
На 30 април 2015 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор, считано от 3 юни 2015 г.[5] След оповестени нередности при възлагане на обществени поръчки на 3 май 2017 г. генерал-майор Николай Петров е освободен от длъжността „Началник на Военномедицинската академия“ и от военна служба.[6]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- 1979 – 1985 – Медицински университет гр. Варна – номер на дипломата: 0000886
- 1985 – 1986 – Интернатура в Катедра „Военна медицина“, ВМА – София
- 1989 – 1991 – Клинична ординатура по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА – София.
- 1991 – Придобита специалност по „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“- диплома номер: 38471
- 1995 – 1996 – Специализация по невроанестезия и неврореанимация в Департамента по неврохирургия на болница „Petie Salpetriere“ – Paris с научен ръководител проф. Piere Coriat – президент на ESA – Европейската асоциация по анестезиология.
- 2001 г. – Защитена дисертация за придобиване на образователна и научна степен „Доктор“
- 2002 г. – Придобива научната и образователна степен „Доцент“.
- 2002 – Завършен курс по „Реанимация и интензивна медицина при медицинското осигуряване на международни военни мисии на НАТО“ – Интернационален център „Robert Piquet“ – Beaurdeaux, France.
- 2003 – Завършен курс по „Регионална и проводна анестезия“ при проф. Елизабет Гартнер, президент на Европейската асоциация по регионална и проводна анестезия – Страсбург, Франция.
- 2004 – Завършен курс на НАТО „Международно право на военните конфликти“ – Spies, Швейцария.
- 2007 – Защитена степен „Магистър“ по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ – Медицински университет – София.
- 2008 – Придобита специалност по „Спешна медицина“ – Медицински университет – София.
- 2011 – Защитена дисертация за придобиване на степен „Доктор на медицинските науки“.
- 2012 – Избран за „професор“ по анестезиология и интензивно лечение
- Професионално развитие
- 2009 – Президент на „Дружество на анестезиолозите в България“.
- 2008 – Президент на Българското научно дружество по парентерално и ентерално хранене – „БУЛСПЕН“.
- 2007 – Заместник началник по диагностично-лечебната част на МББАЛ „Военна Болница“ – София.
- 2004 – Републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение.
- 2004 – Ръководител Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение при ВМА – София.
- 2004 – Член на Европейската асоциация по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение – ESA.
- 2006 – Член на Европейската Асоциация по интензивна медицина – ESICM.
- 2008 – Член на Американската асоциация на анестезиолозите – ASA.
- 2004 – Член на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене – ESPEN.
- 1998 – Главен асистент в КАРИЛ, ВМА – София.
- 1995 – Старши асистент в КАРИЛ, ВМА – София.
- 1993 – Асистент в КАРИЛ, ВМА – София.
- 1992 – Лекар ординатор в КАРИЛ, ВМА – София.
- 1991 – 1992 – Началник Отделение по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение при Военна болница гр. Бургас.
- 1989 – 1991 – Клиничен ординатор по „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ в КАРИЛ при ВМА.
- 1986 – 1989 – Военен лекар в поделение на БА.
- 1985 – 1986 – Интерн към учебен отдел на ВМА по „Организация и тактика на медицинската служба на БА“
Допълнителна квалификация[редактиране | редактиране на кода]
- Френски, английски, руски.
- Компютърни умения – „Microsoft office“
- 2001 – Ръководител проект „Клинично тестване на Diprivan за седация при пациенти след неврохирургични операции”
- 2005 – Главен изследовател в проучване – BAP 00307
- 2007 – Главен изследовател в проучване – BAYER-11976
- Автор на 3 – и съавтор на 9 книги – научна медицинска литература.
- Главен редактор на списание „Анестезиология и интензивно лечение“.
- Главен редактор на списание „Клинично хранене“.
Здравни постове[редактиране | редактиране на кода]
- Началник на Военномедицинска академия – от 3 юни 2014 до 4 май 2017 г.
- Началник „Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ при Военномедицинска академия – София.
- Президент на Дружеството на анестезиолозите в България (от 2009 г.)
- Президент на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене (от 2008 г.)
- Вицепрезидент на WorldSIVA (Световната асоциация по интравенозна анестезия) през май 2014 г.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Бригаден генерал (3 юни 2014)
- Генерал-майор (3 юни 2015)
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ген.проф. Никола Петров: За мен е призвание да бъда добър лекар
- ↑ Полк. проф. Николай Петров, министър на здравеопазването в служебното правителство – визитка. // Агенция Фокус, 12.03.2013. Посетен на 13.03.2013.
- ↑ Указ № 140 за назначаване на полковник Николай Кирилов Петров на длъжността началник на Военномедицинската академия и за удостояването му с висше офицерско звание „бригаден генерал“
- ↑ Проф. Николай Петров, министър на здравеопазването. // Агенция Фокус, 12.03.2013. Посетен на 13.03.2013.
- ↑ Указ № 71 за удостояване на бригаден генерал Николай Кирилов Петров с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 3 юни 2015 г.
- ↑ Указ № 117 за освобождаване на генерал-майор Николай Кирилов Петров от длъжността „Началник на Военномедицинската академия“ и от военна служба
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Николай Петров, Биография – mh.government.bg
|
|
|
|