Сухопътни войски на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сухопътни войски на Република България
War flag of Bulgaria.svg
Бойно знаме на сухопътните войски на Република България
Информация
Активна 1878 – днес
Държава Флаг на България България
Преданност Министерство на отбраната на Република България
Клон Българска армия
Тип Сухопътни войски
Роля Отбрана на българските територии, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер 36 000 души
Щаб София
Покровител Свети Георги
Годишнини 6 май
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Командири
Командир на СВ генерал-майор Андрей Боцев
Заместник-командир на СВ бригаден генерал Михаил Попов
Началник на Щаба на СВ бригаден генерал Валери Цолов
Емблеми
Емблема Bulgarian Armed Forces Ground Troops Emblem.svg
Сухопътни войски на Република България в Общомедия

Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия. Те подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за развръщане и участие в пълния спектър операции в системата на колективната отбрана на НАТО – както на територията на страната, така и извън нея.

Сухопътните войски към 2010 г. са били с численост 21 000 души, според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 г. българските сухопътни войски трябва да бъдат сведени до 14 310 и да разполагат общо със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва реформа, която намалява броя не техническите единици – към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

От Освобождението до Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Историята на сухопътните войски започва през 1878 г. с обнародването на указа на княз Александър Дондуков за създаване на Българската земска войска.

През 1885 г. тя защитава Съединението на България. Навеки остават в българската историческа памет боевете при Видин, Гургулят, Сливница и Три уши.

През Балканската и Междусъюзническата войни сухопътните войски превземат Одрин, самоотвержено се сражават при Люлебургаз, Лозенград, Булаир и завоя на р. Черна.

От Втората световна война до 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война България е съюзник (от 1 март 1941 до 9 септември 1944) на Нацистка Германия, но българският цар Борис III никога не изпраща български войски в помощ на Вермахта на Източния фронт или където и да било другаде. На 8 септември 1944 г. войските на 3-ти украински фронт, под командването на маршал Фьодор Толбухин, навлизат на територията на Царство България. На следващия ден идва на власт доминираното от Българската комунистическа партия правителство на Отечествения фронт.

След 9 септември 1944 г. българските воини се сражават заедно със съветските при Белград, Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и на много безименни височини. Българските пехотинци посрещат края на Втората световна война във Виена.

Благодарение преди всичко на военното си участие във Втората световна война (9 септември 1944 – 9 май 1945) България успява да намали неблагоприятните последици от участието си преди това във войната (макар и без войски) на страната на победените Сили на Оста. На страната все пак, като бивш техен съюзник и въпреки хилядите жертви на фронта за българската пехота, са наложени репарации, отнемат и се територии, придобити по време на подкрепата на Силите на Оста, най-важната от които е излазът и на Бяло море, дълго време не е приемана (чак до 1955 г.) в новата международна организация ООН.

През периода на управление на Отечествения фронт начело с БКП (9 септември 1944 – 10 ноември 1989) България се счита за най-лоялния съюзник на СССР. По време на Пражката пролет Българската народна армия изпраща войски в Чехословакия в подкрепа на съветските войски.

През 1973 г. се формира Командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части.

След 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна и впоследствие – към корпусно-бригадна организация.

На 29 март 2004 г. България става член на НАТО.

Реформата за оптимизация и модернизация на войските и силите продължава. През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно играждане и преструктуриране на БА до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски, закрити са Командването на ОС, Командване „Изток“, Командване „Запад“ и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски.

Мисии на Българската армия зад граница[редактиране | редактиране на кода]

държава операция организация период военнослужещи жертви
Камбоджа мироопазваща UNTAC 4.V.1992 – 27.XI.1993 850 български военнослужещи
34 военни наблюдатели
11
Ангола наблюдателна UNOMA II.1995-V.2000 48 български офицери – военни наблюдатели
Таджикистан наблюдателна UNMOT II.1995-V.2000 27 български офицери – военни наблюдатели
Босна и Херцеговина мироопазваща UNMIBH (ООН), SFOR (НАТО) и EUFOR (ЕС) VI.1997- 40 военнослужещи-
1 инженерен взвод
1 транспортен взвод
1 механизиран взвод
1 охранителна рота
Хърватия разминиране ОССЕ IX.1999-IV.2001 български офицери
Етиопия и Еритрея мироопазваща UNMEE II.2001 – 2004 11 военнослужещи
Босна Алтеа ЕС
Косово строително-възстановителна UNMIK (UN) и KFOR (NATO) 2000 1 инженерно-строителен взвод
Република Македония хуманитарна (БА изгражда военнополева поликлиника в бежанския лагер „Радуша“ и осигурява 100 полеви кухни за другите бежански лагери) 1999
Афганистан поддържане на сигурността ISAF (ООН/НАТО) 20.XII.2001-досега 610 души (към март 2009)
механизиран взвод
медицински персонал
военна полиция
контраразузнавателна група
инструктори за афганистанската армия
Български военни ръководят и охраняват летището в Кабул
Ирак поддържане на сигурността VIII.2003 – 2008 13

Части и съединения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.econ.bg/law86424/enactments/article126777.html