Ангел Кацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ангел Кацаров
български политик
Роден: 20 октомври 1942 г.
Починал: 2008 г. (65 г.)
?

Ангел Стоянов Кацаров е български разузнавач и офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври 1942 г. в Пазарджик. Член е на ДКМС от 29 февруари 1956 г. През 1960 г. завършва средно образование в Пловдив. От 1960 до 1965 г. учи във Висшето народно военно училище във Велико Търново. От 1965 до 1968 г. е командир на разузнавателен взвод в 96-ти танков полк в Чирпан. В периода 1969 – 1971 г. е помощник-началник щаб по разузнаването, той и началник на разузнаването в 101-ви мотострелкови полк в Смолян.От 1971 до 1973 г. е помощник-началник на оперативно отделение, а след това е помощник-началник на разузнавателно отделение в 21-ва мотострелкова дивизия в Пазарджик. От 1974 до 1976 г. е началник на разузнавателното отделение. През 1976 г. заминава да учи в СССР във Военната академия „Фрунзе“. Между 1979 и 1981 г. е старши помощник-началник на отдел „Оперативно-тактическо разузнаване“ към Разузнавателното управление на Командване Сухопътни войски. От 1981 до 1984 г. е последователно старши помощник-началник на отдел „Войсково разузнаване“ и заместник-началник на отдела. От 1984 до 1986 г. учи във Военната академия при Генералния щаб на СССР „Климент Ворошилов“. От 1986 до 1991 г. е началник на Разузнаването на Сухопътните войски. През 1991 г. е назначен за заместник-началник на управление в Генералния щаб. На следващата година става началник-щаб на Сухопътните войски. В периода 2 декември 1994 – 8 февруари 2002 е началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (днес служба „Военна информация“). Пенсионира се през 2002 г. След това се занимава с бизнес. От юни 2008 г. е председател на Съвета на директорите на Машстрой в Троян. Умира в края на 2008 г.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант – 1965
  • генерал-лейтенант – 7 юли 2000

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методиев, М. и Дерменджиева, М., Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, Изд. Сиела, с. 763