Гиньо Тонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гиньо Тонев
български генерал
Звание генерал-лейтенант
Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Гиньо Кирилов Тонев е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 декември 1943 г. в Симеоновград. Учи във Военното училище „Васил Левски“ във Велико Търново. Завършва през 1966 г. в профил „танкист-строеви“. Бил е командир на взвод в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград. През 1976 г. завършва Военната академия в София. След това става началник-щаб на 49-и мотострелкови полк. Остава на този пост до 1978 г., когато става заместник-командир на полка. По-късно е началник на оперативното отделение на втора мотострелкова дивизия. В периода 1983 – 1986 е командир 96-и танков полк в Чирпан. От 1986 до 1988 г. е командир на единадесета танкова бригада. Между 1988 и 1990 г. учи в генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в СССР.[1] В периода 1990 – 1992 е командир на втора мотострелкова дивизия. През 1992 г. става първи заместник-командващ на трета армия. След това е началник-щаб на армията. В периода 2 декември 1994 – 3 юли 1996 е командир на трета армия. На 3 май 1996 г. е удостоен със звание генерал-лейтенант.[2] На 26 юни 1996 г. е освободен от длъжността командващ Трета армия.[3] Тогава е назначен за командващ сухопътните войски на България.[4]. На 24 август 1998 г. е освободен от длъжността началник на Главния щаб на Сухопътните войски и командващ сухопътните войски и назначен за началник на Главния щаб на Сухопътните войски, считано от 1 септември 1998 г.[5] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант, освободен от длъжността началник на Главния щаб на Сухопътните войски и назначен за първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия.[6] На 6 юни 2002 г. е освободен от длъжността първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия.[7] На 30 май 2002 г. излиза в пенсия[8].

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Военното народно училище „Васил Левски“ – до 1966
  • Военна академия „Г.С.Раковски“ – до 1976
  • Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ (СССР) – 1988 – 1990

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Коюмджиев, Я. Живот, отдаден на армия и родина – 2, в. Компас, бр. 2775, 6 декември 2013“, архив на оригинала от 9 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181009172145/http://buluanato.eu/wp-content/uploads/2016/11/Broj-2775.-06.12.-12.12.2013.-ZHivototdaden-na-armiya-i-rodina-2.pdf, посетен 9 октомври 2018 
  2. Указ № 88 от 3 май 1996 г., ДВ бр. 40/1996
  3. Указ № 219 от 26 юни 1996 г., ДВ бр. 58/1996
  4. О.р. ген. Гиньо Тонев: Армията ни днес не е достатъчна за България
  5. УКАЗ № 297 ОТ 24.08.1998 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ГИНЬО КИРИЛОВ ТОНЕВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ И КОМАНДВАЩ СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ И НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ
  6. УКАЗ № 189 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ГИНЬО КИРИЛОВ ТОНЕВ – НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ“, ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ ОТ ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА ПЪРВИ ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
  7. УКАЗ № 175 ОТ 06.06.2002 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ГИНЬО КИРИЛОВ ТОНЕВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ПЪРВИ ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
  8. Кабинетът пенсионира 13 генерала