Юлиан Попов
Юлиан Попов | |
---|---|
![]() | |
Министър на околната среда и водите | |
Мандат | 13 март 2013 – 29 май 2013 |
Назначен от | Росен Плевнелиев |
Заместник-министър | |
2013 | Евдокия Манева |
2013 | Малина Крумова |
Министър-председател | |
2013 | Марин Райков |
Предшественик | Нона Караджова |
Наследник | Искра Михайлова |
Лична информация | |
Роден | 21 септември 1959 г. |
Националност | ![]() |
Професия | писател • политик |
Уебсайт | www.julianpopov.com |
Портал ![]() |
Юлиан Георгиев Попов е български писател и журналист, министър на околната среда и водите в състава на правителството на Марин Райков. Правнук на македонския деец Никола Габровски и на Георги Рафаилович.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 септември 1959 г. в София. От 1985 до 1990 г. е редактор в списание „Факел“. През този период превежда и представя редица неизвестни дотогава в България автори, като Даниил Хармс (автор на първия български превод на пиесата му „Елизавета Бам“), Дмитрий Пригов и други. Редактор е на 2 сборника на Владимир Висоцки.
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
Той е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Директор е на британската благотворителна организация „Friends of Bulgaria“. Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“. До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите е председател на борда на Българското училище по политика и член е на борда на Американския университет в България. Член е на Настоятелството на Новия български университет, Консултативния съвет на Кеймбриджката програма за устойчиво лидерство и Стратегическия борд на Тунизийското училище по политика. Той е политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация.
Юлиан Попов създава първия български блог за актуални политически публикации.[1]
Негови статии за европейска политика, разширяване на Европейския съюз, енергетика и устойчиво развитие са публикувани във водещи международни издания, като „Би Би Си“, „Ал-Джазийра“, „Financial Times“, „The Independent“, „EU Observer“, „European Voice“ „The Scotsman“ „Gazeta Wyborcha“, „Dziennik“ и др.
От 1994 г. живее в Лондон. Получава и британско поданство.
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
На 13 март 2013 г. е назначен за служебен министър на околната среда и водите.[2]
Във връзка с назначението си се отказва от британското си гражданство.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Английска България или Швейцария на Балканите“, Сиела, 2004 г.
- „Островът на мъглите“, Сиела, 2006 г., второ издание 2010 г.
Автор е и на стотици статии, публикувани в България и чужбина – за разрастването на Европа, английския живот и политика, образованието по света.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ инфо блог
- ↑ Юлиан Попов – новият екоминистър, news.bg, 12 март 2013 г.
- ↑ Министър Юлиан Попов организира обществен дебат по всички спорни въпроси в екологията, dnevnik.bg, 17 март 2013 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Юлиан Попов във Facebook
- Българско училище по политика – schoolofpolitics.org
- Фондация за творческо писане „Елизабет Костова“
|
|
|