Валентин Босевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Босевски
Министър на околната среда
Мандат 30 декември 1992 – 26 януари 1995 г.
Назначен от 36 Народно събрание
Министър-председател
1992 – 1994 Любен Беров
1994 – 1995 Ренета Инджова
Предшественик Валентин Василев
Наследник Георги Георгиев
Лични данни
Роден
Националност Флаг на България България
Полит. партия независим депутат
Университет Софийски университет
Професия лекарполитик
Портал Портална икона Политика

Валентин Мирчев Босевски е български лекар и политик, министър на околната среда през 1992 – 1995 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Босевски е роден на 10 декември 1940 година в Свищов, България.[1] През 1967 година завършва Висшия медицински институт в София и от 1971 година е лекар в Българската народна армия.[1] Работи във Военномедицинска академия, където през 1987 година създава и оглавява Центъра по радиационна защита.[1][2] През 1988 – 1990 година е агент на Трето управление на Държавна сигурност с псевдоним Вихър.[3]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 – 1991 година Босевски е заместник-министър на околната среда, а през 1992 година главен секретар на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия.[4]

През 1992 година Валентин Босевски става министър на околната среда в правителството на Любен Беров, като запазва този пост и в служебния кабинет на Ренета Инджова (1994 – 1995). През октомври 1995 година става президент на Националния доверителен екофонд, екологична фондация, финансирана главно от правителството на Швейцария.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 63 – 64.
  2. Чернобил: Българската следа, интервю на Катя Тодорова, БНТ, 14 юни 2019.
  3. Решение No 25/ 12 февруари 2008 г.. // comdos.bg. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. с. 9 – 10. Посетен на 28 декември 2012.
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 364, ISBN 954-528-790-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]