Даниил Хармс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даниил Хармс
Даниил Иванович Ювачёв
руски и съветски писател
Daniil Kharms.jpg
Роден
Даниил Иванович Ювачов
Починал
2 февруари 1942 година (36 г.)

НационалностFlag of Russia.svg Русия
Литература
ПсевдонимДаниил Хармс
Период1925 – 1941
Жанровестихотворение, пиеса, трактат, фрагмент
Направлениемодернизъм
ТечениеМодерн
Известни творби„Елисавета Бам“
Семейство
БащаИван Ювачов
МайкаНадежда Ювачова
СъпругаЕстер Русакова
Марина Малич

Уебсайт
Даниил Хармс в Общомедия

Даниил Хармс е литературният псевдоним на Даниил Иванович Ювачёв, руски (съветски) писател и поет.

В края на 20-те години на ХХ век става един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство (съкратено на руски ОБЭРИУ).

Даниил Хармс след втория му арест през 1941 г.

През 1932 г. творчеството на групата е заклеймено като „поезия на класовия враг“ и за авторите от нея става невъзможно да се събират. По същото време Хармс е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, започва да пише детски книжки, за да се препитава. Кратките театрални сцени, стиховете и другите текстове, които пише, така и не публикува приживе.

През 1941 г., по време на Втората световна война, е арестуван отново за „пораженчески изказвания“, той заявява, че „Ако ми връчат призовка за мобилизация, ще вкарам една в мутрата на командира, нека ме разстрелят, но униформа няма да облека и няма да служа в съветската армия, не желая да ставам такова лайно“. Като качествен абсурдист симулира умело шизофрения и избягвайки разстрел, умира в психическото отделение от глад по време на блокадата на града от нацистите.

Реабилитиран е през 1956 г., но така или иначе дълго време произведенията му не се публикуват в СССР.

Пиесата на Хармс „Елисавета Бам“ дълго време е сред водещите заглавия в репертоара на българския театър „София“.

Библиография на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Даниил Хармс. Съкращения. ИК „Петриков“, 1991
  • Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби. КК „Труд“, 2001 ISBN 954-528-231-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]