Виктор Самуилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Самуилов
български писател, поет и преводач
Виктор Самуилов, 8 декември 2010 г.
Виктор Самуилов, 8 декември 2010 г.

Роден

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия писател, поет, преводач, сценарист
Литература
Жанрове стихотворение
Награди „Петко Р. Славейков“ (2004)
„Константин Константинов“ (2015)
Христо Г. Данов“ (2016)
Орфеев венец“ (2020)
Семейство
Съпруга Розия Самуилова

Уебсайт

Виктор Самуилов е български писател и поет, преводач от руски език и сценарист. Автор е на множество книги за деца и възрастни, хумористична проза и поезия, съавтор на детски читанки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. завършва българска филология в Софийския университет. Работи като редактор във вестник „Народна младеж“ (1970 – 1974) и списание „Български воин“ (1974 – 1978), а от 1978 г. – като редактор и сценарист на анимационни филми в Студия за анимационни филми „София“.

Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански е съосновател на хумористичния седмичник „Тримата глупаци“, излизал от 1991 до 1999 година. В него Самуилов заема поста „безотговорен глупак“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки
  • „Моментално фото“ (1972)
  • „Нощем тръгват снегорини“ (1977)
  • „Конецът между нас и небесата“ (1988)
  • „Страхът на спасения Ной“ (2006)
  • „Аорист“ (2020)
Сатирични книги
  • „Няма как“ (1982)
  • „Ни Бог, ни дявол, ни муза“ (1989)
  • „Глутница от единаци“ (1994)
  • „Кихот Де ла Панса“ (2000)
Поетични книги за деца
  • „Безсърдечен грамофон“ (1982)
  • „Домашно море“ (1983)
  • „Ей така“ (1987)
  • „Между нас да си остане“ (1989)
  • „Вдън прогледния мрак – сказание за нощни птици“ (2001)
  • „Ние мушмороците“ (2004)
  • „Опако дете“ (2005)
  • „Чудовище вкъщи“ (2009)
  • „През девет локви в десета“ (2011)
  • „Зодия Хлапак“ – книжка-календар (2013)
  • „Не е честно“ (2015)
  • „Нъцки“ (2018)[1]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2004 г. получава националната награда „Петко Р. Славейков“ за цялостен принос в детската литература.
  • През 2005 г. получава националната награда „Константин Константинов“ в категория Автор.
  • През 2007 г. е удостоен с наградата на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши заедно със сръбския писател Владимир Андрич.
  • През 2015 г. получава националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.[2]
  • На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Издание за деца“ за книгата „Не е честно“.[3]
  • Номиниран е за международната Мемориална награда „Астрид Линдгрен“ за 2018 г.
  • Носител на Националната награда „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия - 2020 г.[4][5]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Музика

Актьор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вал Стоева, Кога децата казват „Нъцки!“, AzCheta.com, 7 май 2018 г.
  2. „Виктор Самуилов е носител на наградата „Константин Константинов“, DarikNews.bg, 13 май 2015 г.
  3. Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
  4. „Писателят Виктор Самуилов получи наградата „Орфеев венец“ 2020“, DarikNews.bg, 30 септември 2020 г.
  5. „Виктор Самуилов с Орфеев венец“, Plovdiv-Online.com, 30 септември 2020 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]