Виктор Самуилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Самуилов
български писател, поет и преводач
Виктор Самуилов, 8 декември 2010 г.
Виктор Самуилов, 8 декември 2010 г.

Роден
10 май 1946 г. (76 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Работил в писател, поет, преводач, сценарист
Награди Петко Р. Славейков (награда)
Константин Константинов (награда)
Христо Г. Данов
Литература
Жанрове стихотворение
Награди „Петко Р. Славейков“ (2004)
„Константин Константинов“ (2015)
Христо Г. Данов“ (2016)
Орфеев венец“ (2020)
Перото“ (2021)
Семейство
Съпруга Розия Самуилова

Уебсайт

Виктор Исак Самуилов е български писател и поет, преводач от руски език и сценарист. Автор е на множество книги за деца и възрастни, хумористична проза и поезия, съавтор на детски читанки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 май 1946 г. в София. През 1970 г. завършва българска филология в Софийския университет. Работи като редактор във вестник „Народна младеж“ (1970 – 1974) и списание „Български воин“ (1974 – 1978), а от 1978 г. – като редактор и сценарист на анимационни филми в Студия за анимационни филми „София“.

Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански е съосновател на хумористичния седмичник „Тримата глупаци“, излизал от 1991 до 1999 година. В него Самуилов заема поста „безотговорен глупак“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки
  • „Моментално фото“ (1972)
  • „Нощем тръгват снегорини“ (1977)
  • „Конецът между нас и небесата“ (1988)
  • „Страхът на спасения Ной“ (2006)
  • „Аорист“ (2020)
Сатирични книги
  • „Няма как“ (1982)
  • „Ни Бог, ни дявол, ни муза“ (1989)
  • „Глутница от единаци“ (1994)
  • „Кихот Де ла Панса“ (2000)
Поетични книги за деца
  • „Безсърдечен грамофон“ (1982)
  • „Домашно море“ (1983)
  • „Ей така“ (1987)
  • „Между нас да си остане“ (1989)
  • „Вдън прогледния мрак – сказание за нощни птици“ (2001)
  • „Ние мушмороците“ (2004)
  • „Опако дете“ (2005)
  • „Чудовище вкъщи“ (2009)
  • „През девет локви в десета“ (2011)
  • „Зодия Хлапак“ – книжка-календар (2013)
  • „Не е честно“ (2015)
  • „Нъцки“ (2018)[1]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2004 г. получава националната награда „Петко Р. Славейков“ за цялостен принос в детската литература.
  • През 2005 г. получава националната награда „Константин Константинов“ в категория Автор.
  • През 2007 г. е удостоен с наградата на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши заедно със сръбския писател Владимир Андрич.
  • През 2015 г. получава националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.[2]
  • На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Издание за деца“ за книгата „Не е честно“.[3]
  • Номиниран е за международната Мемориална награда „Астрид Линдгрен“ за 2018 г.
  • Носител на Националната награда „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия - 2020 г.[4][5]
  • Носител на награда „Перото“ за 2021 г. в категория „Поезия“ за стихосбирката „Аорист“.[6]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Сценарист
  • Гарсониера (1979), късометражен
  • Ден като глухарче (1981), късометражен
  • Опитът се зачита (1983), късометражен
  • От все сърце (1985), късометражен
  • Пясъчни кули (1986), късометражен
  • Вдън прогледния мрак (1987), късометражен
Музика
Актьор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]