Перото (литературни награди)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Перото.

Литературни награди „Перото“
Присъждана за принос към развитието на съвременния български литературен контекст и популяризацията на българската литература в превод на чужди езици
От Национален център за книгата към Национален дворец на културата
Домакин Литературен клуб „Перото“
Дата началото на ноември
Място София
Държава България
Връчена за първи път 2015 г.

Литературни награди „Перото“ на Националния център за книгата към „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД се връчват ежегодно на творци – писатели, преводачи, литературни специалисти и изследователи, – с принос към развитието на съвременния български литературен контекст и популяризацията на българската литература в превод на чужди езици. Наградите са учредени през 2015 г. и носят името на Литературен клуб „Перото“ – литературен символ на Националния дворец на културата и домакин на ежегодната церемония по връчване на наградите.[1]

Наградата има материално изражение в пластика на скулптора Емил Попов и не включва финансова сума.

Според регламента на наградите първоначално журито излъчва по шест автори и преводачи във всяка категория (с изключение на категорията „Цялостен принос към българския литературен контекст“), сред които избира трима номинирани в кратък списък и по един победител, обявяван на официална церемония в Литературен клуб „Перото“.

Лауреати през годините[редактиране | редактиране на кода]

Информацията в таблицата подлежи на допълване.
Година Жури Кратки номинации Лауреати
1 6 ноември 2015[2]
  • проф. Амелия Личева
  • Александър Кръстев
  • доц. Дарин Тенев
  • Георги Иванов
  • Силва Папазян
  • Категория „Цялостен принос към българския литературен контекст“Борис Христов
  • Категория „Проза“ – Катерина Хапсали с романа „Гръцко кафе“
  • Категория „Поезия“ – Ани Илков със стихосбирката „Подготовка за напускане на сърцето“
  • Категория „Детска литература“ – Юлия Спиридонова за детската приказка „Бъди ми приятел“
  • Категория „Превод от български на чужд език“ – Анджела Родел за превода на романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ на английски език
2 16 септември 2016[3][4][5]
  • проф. Амелия Личева
  • доц. Дарин Тенев
  • Дария Карапеткова
  • Силва Папазян
  • Георги Иванов
  • Категория „Проза“
  • Категория „Поезия“
    • Цочо Бояджиев с „Книга за ирониите и опрощенията“ („ДА“)
    • Георги Господинов с „Там, където не сме“ („Жанет 45“)
    • Надежда Радулова с „Когато заспят“ („Жанет 45“)
  • Категория „Детска литература“
    • Сотир и Пенко Гелеви с „Илийчо, Август и седемте джуджета“ („Ентусиаст“)
    • Рая Господинова и Георги Господинов с „Сватби на животни и неща“ („Жанет 45“)
    • Зорница Христова с „Блок № 4“ („Точица“)
  • Категория „Дебют“
    • Георги Бърдаров с „Аз още броя дните“ („Сиела“)
    • Йордан Славейков с „Последна стъпка“ („Жанет 45“)
    • Соня Тодорова с „Перлите на Ади Ландау“ („Колибри“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“
    • Ксения Банович за преводите на „18% сиво“ на Захари Карабашлиев, „Алкивиад Велики“ и „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева на хърватски език
    • Давид Бернщайн за превода на „Майките“ на Теодора Димова на чешки език
    • Виктория Димитрова Попова за превода на „Алкохол“ на Калин Терзийски и на „Деград“ на Васил Георгиев на немски език
  • Категория „Цялостен принос към българския литературен контекст“Иван Теофилов
  • Категория „Проза“ – Деян Енев с „Мария“ и „Гризли“ („Рива“)
  • Категория „Поезия“ – Георги Господинов с „Там, където не сме“ („Жанет 45“)
  • Категория „Детска литература“ – Сотир и Пенко Гелеви с „Илийчо, Август и седемте джуджета“ („Ентусиаст“)
  • Категория „Дебют“ – Георги Бърдаров с „Аз още броя дните“ („Сиела“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“ – Ксения Банович за преводите на „18% сиво“ на Захари Карабашлиев, „Алкивиад Велики“ и „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева на хърватски език
3 2 ноември 2017[6][7][8]
  • проф. Амелия Личева
  • проф. Милена Кирова
  • доц. Дария Карапеткова
  • доц. Дарин Тенев
  • Георги Иванов
  • Марин Бодаков
  • Аксиния Михайлова
  • Светлозар Желев
  • Михаела Петрова
  • Категория „Проза“
  • Категория „Поезия“
  • Категория „Детска литература“
    • Юлия Спиридонова - Юлка с „Къде си слънце“ („Кръгозор“)
    • Маргарит Минков с „Весел гъделичкащ смях“ 2 („Жанет 45“)
    • Радостина Николова с „Моите красиви рога“ („Мотове“)
  • Категория „Дебют“
    • Антон Стайков с „Добре, че умря Джузепе“ („Жанет 45“)
    • Петър Крумов с „Катафалка, два носорога“ („Колибри“)
    • Велислав Д. Иванов с „Образи и отражения“ („Колибри“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“
    • Анджела Родел за превода „Хайка за вълци“ от Ивайло Петров на английски език
    • Дьорд Сонди за превода на „Концерт за изречение“ от Емилия Дворянова на унгарски език
    • Мари Врина-Николов за превода „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова на френски език
  • Категория „Цялостен принос към българския литературен контекст“Владимир Попов
  • Категория „Проза“ – Момчил Николов с „Последната територия“ („Сиела“)
  • Категория „Поезия“ – Александър Секулов с „Море на живите“ („Изток-Запад“)
  • Категория „Детска литература“ – Маргарит Минков с „Весел гъделичкащ смях“ 2 („Жанет 45“)
  • Категория „Дебют“ – Петър Крумов с „Катафалка, два носорога“ („Колибри“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“ – Мари Врина-Николов за превода „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова на френски език
4 2 ноември 2018[9][10]
  • проф. Амелия Личева
  • проф. Милена Кирова
  • доц. Дария Карапеткова
  • доц. Дарин Тенев
  • д-р Митко Новков
  • Категория „Проза“
  • Категория „Поезия“
  • Категория „Детска литература“
    • Сотир Гелев с „Как Лора се научи да брои до десет“ („Ентусиаст“)
    • Елена Павлова с „Камен и пиратите от 5 г“ („Софтпрес“)
    • Мая Дългъчева с „Топлото човече“ („Жанет 45“)
  • Категория „Дебют“
    • Николай Терзийски с „Отлъчване“ („Жанет 45“)
    • Наталия Делева с „Невидими“ („Жанет 45“)
    • Ангелина Александрова с „15 ангела на върха на пръста“ („Жанет 45“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“
    • Иво Панов и Алиреза Пурмохаммад за превода на „История славянобългарская“ от Паисий Хилендарски на персийски език
    • Хайри Хамдан за превода на 60 съвременни разказа на 46 автори в антология „В началото бе епилогът“ на арабски език
    • Изидора Анжел за превода на „Една и съща нощ“ от Христо Карастоянов на на английски език
  • Категория „Цялостен принос към българския литературен контекст“Иван Цанев
  • Категория „Проза“ – Кристин Димитрова с „Като пристигнеш, обади се“ („Обсидиан“)
  • Категория „Поезия“ – Мирела Иванова със „Седем стихотворения (с) биографии“ („Хермес“)
  • Категория „Детска литература“ – Сотир Гелев с „Как Лора се научи да брои до десет“ („Ентусиаст“)
  • Категория „Дебют“ – Наталия Делева с „Невидими“ („Жанет 45“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“ – Хайри Хамдан за превода на 60 съвременни разказа на 46 автори в антология „В началото бе епилогът“ на арабски език
5 8 ноември 2019[11][12]
  • доц. Дарин Тенев
  • Деян Енев
  • Мирела Иванова
  • д-р Митко Новков
  • Сотир Гелев
  • Светлозар Желев
  • Категория „Проза“
  • Категория „Поезия“
    • Яна Букова със „Записки на жената-призрак“ („Жанет 45“)
    • Манол Глишев с „Извънсезонни наблюдения“ („Блек Фламинго“)
    • Цочо Бояджиев с „Книга на разкаянията и утешенията“ („Жанет 45“)
  • Категория „Детска литература“
    • Калина Мухова и Зорница Христова с „Балконът“ („Точица“)
    • Зорница Христова и Анна Цочева с „Орелът, врабецът и капчукът“ („Точица“)
    • Марин Трошанов и Петър Станимиров с „Роботът Чапек на планетата с трите слънца. Книга първа. Роботски приключения“ („Кибеа“)
  • Категория „Дебют“
    • Добромир Байчев с „Глиненият цар“ („Развитие“)
    • Иван Стоилов с „Екстрийм. Една рокаджийска история с автобус“ („Развитие“)
    • Ангел Иванов с „Техническа проверка“ („Скалино“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“
    • Елвира Борман-Насонова за преводите на „Невидими“ от Наталия Делева, „Партиен дом“ от Георги Тенев и „Сборник с разкази от Йордан Д. Радичков“ на немски език (Nataliya Deleva: Übersehen, eta Verlag, 2018; Georgi Tenev: Parteipalast, eta Verlag, 2018; Yordan D. Radichkov: Leben, wo bist Du?, eta Verlag, 2019)
    • Магдалена Питлак за превода на „Физика на тъгата“ от Георги Господинов на полски език (Georgi Gospodinow: Fizyka smutku, Wydawnictwo Literackie, 2018)
    • Хеле Далгор за преводите на „И други истории“ и „И всичко стана луна“ от Георги Господинов на датски език (Georgi Gospodinov: Blinde Vajsja og andre historier, Jensen & Dalgaard, 2018)
  • Категория „Цялостен принос към българския литературен контекст“Светлозар Игов
  • Категория „Проза“ – Елена Алексиева със „Свети вълк“ („Факел експрес“)
  • Категория „Поезия“ – Цочо Бояджиев с „Книга на разкаянията и утешенията“ („Жанет 45“)
  • Категория „Детска литература“ – Марин Трошанов и Петър Станимиров с „Роботът Чапек на планетата с трите слънца. Книга първа. Роботски приключения“ („Кибеа“)
  • Категория „Дебют“ – Добромир Байчев с „Глиненият цар“ („Развитие“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“ – Хеле Далгор за преводите на „И други истории“ и „И всичко стана луна“ от Георги Господинов на датски език
6 6 ноември 2020[13][14][15]
  • Елена Алексиева
  • Лора Филипова
  • проф. Милена Кирова
  • Тодора Радева
  • проф. Цочо Бояджиев
  • Категория „Проза“
    • Георги Господинов с „Времеубежище“ („Жанет 45“)
    • Теодора Димова с „Поразените“ („Сиела“)
    • Момчил Николов с „Чекмо“ („Сиела“)
  • Категория „Поезия“
    • Хайри Хамдан с „Водните лилии на паметта“ („Знаци“)
    • Златозар Петров с „Машини“ („Жанет 45“)
    • Белослава Димитрова с „Месо и птици“ („ДА“)
  • Категория „Детска литература“
    • Мая Далгъчева с „Как кученцето си намери дом“ („Жанет 45“)
    • Евгения Войнова с „Мечта“ („Давид“)
    • Цвета Брестничка с „Небивалици с буквите от А до Я“ („Фют“)
  • Категория „Дебют“
    • Мартин К. Илиев с „В печалния хан на дните“ („Жанет 45“)
    • Мартин Касабов с „Когато великани ходеха по земята“ („Жанет 45“)
    • Деметра Дулева с „Странстващият албатрос“ („Хермес“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“
    • Ана Васунг за превода на романа „Възвишение“ от Милен Русков на хърватски език
    • Ирина Некит за превода на стихосбирката „Разкопчаване на тялото“ от Аксиния Михайлова на румънски език
    • Неделя Китаева за превода на романа „Физика на тъгата“ от Георги Господинов на арабски език
  • Категория „Цялостен принос към българския литературен контекст“Божана Апостолова
  • Категория „Проза“ – Теодора Димова с „Поразените“ („Сиела“)
  • Категория „Поезия“ – Белослава Димитрова с „Месо и птици“ („ДА“)
  • Категория „Детска литература“ – Цвета Брестничка с „Небивалици с буквите от А до Я“ („Фют“)
  • Категория „Дебют“ – Деметра Дулева с „Странстващият албатрос“ („Хермес“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“ – Ирина Некит за превода на стихосбирката „Разкопчаване на тялото“ от Аксиния Михайлова на румънски език
7 2 ноември 2021[16][17]
  • проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсон
  • Теодора Димова – носителка на Награда „Перото“ 2020 г. в категория „Проза“
  • Силвия Чолева
  • Белослава Димитрова – носителка на Награда „Перото“ 2020 г. в категория „Поезия“
  • доц. д-р Дарин Тенев
  • Категория „Проза“
    • Елена Алексиева с „Прекъсването на Самсара“ („Жанет 45“)
    • Иван Станков с „Вечерна сватба“ („Хермес“)
    • Ясен Григоров с „Телогинариум“ („Точица“)
  • Категория „Поезия“
    • Виктор Самуилов с „Аорист“ („Жанет 45“)
    • Владимир Левчев с „Писмо в небето“ („Жанет 45“)
    • Надежда Радулова с „Малкият свят, големият свят“ („Жанет 45“)
  • Категория „Детска литература“
    • Зорница Христова с „Нарисува за децата Вадим Лазаркевич: Биография“ („Точица“)
    • Сотир Гелев с „Приспивни песни за феи и чудовища“ („Ентусиаст“)
    • Тодор Петев и Зорница Христова с „Един ден в музея“ („Точица“)
  • Категория „Дебют“
    • Биляна Генова с „Чакам в кафенето“ („Колибри“)
    • Емилия Милчева с „Ела и ме спаси“ („Жанет 45“)
    • Румен Павлов с „Отвор“ („Екрие“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“
    • Виктория Лефтерова за преводите на „Портретът на моя двойник“ (Siruela, 2020), съвместно с Eнрике Гил-Делгадо и „Сестри Палавееви в бурята на историята“ (Hoja de Lata, 2020), съвместно с Енрике Малдонадо, на испански език
    • Джузепе дел Агата за преводите на „Времеубежище“ от Георги Господинов (Voland, 2021) и „Избрани стихотворения“ от Владимир Левчев (Bompiani, 2021) на италиански език
    • Рейнал Перес Васкес за превода на „Седмият жест“ от Цветанка Еленкова (Vaso Roto, 2021) на испански език
  • Категория „Цялостен принос към българския литературен контекст“Георги Борисов
  • Категория „Проза“ – Елена Алексиева с романа „Прекъсването на Самсара“ („Жанет 45“)
  • Категория „Поезия“ – Виктор Самуилов с „Аорист“ („Жанет 45“)
  • Категория „Детска литература“ – Зорница Христова с „Нарисува за децата Вадим Лазаркевич: Биография“ („Точица“)
  • Категория „Дебют“ – Румен Павлов с „Отвор“ („Екрие“)
  • Категория „Превод от български на чужд език“ – Джузепе дел Агата за преводите на „Времеубежище“ от Георги Господинов (Voland, 2021) и „Избрани стихотворения“ от Владимир Левчев (Bompiani, 2021) на италиански език

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Още при първото издание на наградите сред номинираните в т.нар. широки номинации се оказват Ани Илков, Александър Шпатов и Милена Фучеджиева, членове на Консултативният съвет на Литературен клуб „Перото“.

Номинациите бяха направени от членовете на експертния съвет към Националния център за книгата към НДК. Жури, съставено от ръководителите на творческите отдели в НДК, определи финалистите. В експертния съвет влизат: Амелия Личева, Александър Кръстев, Дарин Тенев, Георги Иванов и Силва Папазян. Консултативният съвет е в състав: Алек Попов, Жаклин Вагенщайн, Александър Шпатов, Ани Илков, Теодора Димова, Манол Пейков, Радослав Парушев и Милена Фучеджиева. Част от „експертите“ не се посвениха да се окажат сред номинираните. Конфликтът на интереси отдавна е правило в българската действителност.[18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Перото"-177BG.html Награди „Перото“, сайт на НДК.
  2. „Първите награди „Перото“ бяха връчени“, „Всичко за книгите“, 9 ноември 2015.
  3. „НДК обявява краткия списък с номинираните за литературни награди „Перото“ 2016“, сайт на НДК, 16 август 2016 г.
  4. „Перото“ раздаде годишните си литературни награди“, „Всичко за книгите“, 17 септември 2016 г.
  5. „За втори път годишни награди на „Перото“ Архив на оригинала от 2020-11-15 в Wayback Machine., Armymedia.bg, 7 август 2016 г.
  6. „Годишни награди „Перото“ 2017“, сайт на НДК, 2 ноември 2017 г.
  7. „Поетът Владимир Попов е носител на наградата „Перото“ за цялостен принос за 2017 г.“, сайт на НДК, 3 ноември 2017 г.
  8. „Поетът Владимир Попов е носител на наградата „Перото“ за цялостен принос за 2017 г.“, Impressio.dir.bg, 3 ноември 2017 г.
  9. „Литературните награди „Перото“ обявиха окончателния списък на номинираните“, сайт на НДК, 16 октомври 2018 г.
  10. „Поетът Иван Цанев е носителят на награда „Перото“ за цялостен принос за 2018 г.“, сайт на НДК, 3 ноември 2018 г.
  11. „Окончателният списък с номинираните за литературни награди „Перото“, 2019 г.“, сайт на НДК, 2 октомври 2019 г.
  12. „Проф. Светлозар Игов е носителят на награда „Перото“ за цялостен принос за 2019 г.“, сайт на НДК, 9 ноември 2019 г.
  13. „Окончателният списък с номинираните за литературни награди „Перото“ 2020 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 ноември 2020.
  14. „Окончателният списък с номинираните за литературни награди „Перото“, 2020 г.“, сайт на НДК, 3 ноември 2020.
  15. „Теодора Димова е носителят на награда 'Перото' 2020 в категория 'Проза' (видео)“, Оф Нюз, 6 ноември 2020.
  16. „Окончателният списък с номинираните за Литературни награди „Перото“, 2021 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 18 октомври 2021.
  17. „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021.
  18. „Директорът на НДК закичи „Перото“ в собствената си шапка“, Skif.bg, 7 Ноември 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]