Направо към съдържанието

Кирил Василев (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Василев.

Кирил Василев
български поет и културолог
Софийски литературен фестивал, 12.12.2015 г.
Софийски литературен фестивал, 12.12.2015 г.

Роден
1971 г. (53 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Темакеносис, нищото, Спасение, Изобразително изкуство
Дебютни творби„Три поеми“ (2004)
Известни творби„Четири портокала в панер от синьо стъкло“, „Франсис Бейкън: Живопис 1946“, „Престъпления на радостта“, „Варовиков скат“
ПовлиянТ. С. Елиът, Уистън Хю Одън, Атанас Далчев, Йосиф Бродски, Чеслав Милош, Янош Пилински, Хуан де ла Крус
ПовлиялВладимир Сабоурин, Марко Видал

Кирил Василев Василев е български поет и есеист.

Роден е през 1971 г. в София. Завършил е културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като репортер във вестник „Дневник“, в отдел „Култура“ на район Лозенец в София, във Фондация Помощ за благотворителността в България (ФПББ), като хоноруван преподавател в Нов български университет. Наблюдател на тенденциите и процесите в областта на визуалните изкуства във вестник „Култура“ през последните години на издаването му[1], а по-късно и във вестник „К.“[2].

През 2013 г. под научното ръководство на проф. Владимир Градев защитава дисертация на тема „Отвъд теизма и атеизма. Религията в постметафизична перспектива“, с което придобива Образователната и научна степен „доктор“ в професионално направление Социология, антропология и науки за културата. От 2017 г. е главен асистент в катедра „История и теория на културата“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[3]

Публикувал е преводи и критически статии в културната периодика – главно в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, а също и в списанията „Сезон“, „Алтера“ и „Страница“.

Кирил Василев е сред поетите от 90-те години на ХХ век, които не принадлежат към постмодернизма. Неговата поезия е свързана с високия модернизъм[4] на Т. С. Елиът, Уистън Хю Одън, Янош Пилински.

Често стихотворенията му са посветени на художници – на Франсис Бейкън[5], на Рембранд, на Гоген и Брьогел[6].

Поетът и критик Пламен Дойнов обявява по време на годишния преглед на новите български художествени книги, излезли през 2004 г., стихосбирката на Кирил Василев Три поеми за дебют на годината[7]. Пламен Дойнов пише: „Три поеми“ на Кирил Василев се откроява като зрял, силен и дори малко късен дебют – висок модернизъм, работещ в полето на език, който българската поезия няма навика да говори.“[8]. На същия писателски форум Силвия Чолева казва: Ако тази година има книга, в която да няма нито една дума, която да ти се иска да махнеш, да не можеш да кажеш нищо срещу един стих, това е „Три поеми“ на Кирил Василев.[9]

В разговор в редакцията на вестник „Култура“, провел се в началото на 2011 г., Миглена Николчина, Ани Илков и Марин Бодаков поставят Кирил Василев сред най-значимите поети след 1989 г.[4].

  • Три поеми. София: Стигмати, 2004, 76 с.[10]
  • Липсващи страници. София: Стигмати, 2010, 78 с.[11][12]
  • Провинции. София: Small Stations Press, 2015, 115 с.[13]
  • Шествието. София: Да, 2021, 76 с.[14]
  • „Стихове“ Архив на оригинала от 2016-05-05 в Wayback Machine. (съдържа стихотворенията „Варовиков скат“, „Саут банк“, „Алън“, „Лебед“, „На Фернандо Песоа“), публикация на сайта на електронното списание „Сборище на трубадури“, 22.05.2013.[15]

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Кирил Василев, „Нишата все още е свободна“, в-к „Култура“, бр. 29 (3218), 27 юли 2018.
  2. Статии на Кирил Василев във вестник „К.“.
  3. Профил на Кирил Василев в Национален център за информация и документация Архив на оригинала от 2022-12-03 в Wayback Machine., НАЦИД.
  4. а б „Ани Илков и Миглена Николчина: Кой е големият поет в света днес?“, в. „Култура“, бр.7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  5. Кирил Василев, „Франсис Бейкън: Живопис 1946“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 юни 2010 г.
  6. Кирил Василев, „Хотелска стая“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 юни 2010 г.
  7. Лора Шумкова, „Сдружението се прави на сила (По повод форума Литературата на 2004 на Сдружение на български писатели)“, в. „Култура“, бр.16, 29 април 2005 г.
  8. Пламен Дойнов, „Литература 2004: повече поезия, по-малко проза“ Архив на оригинала от 2012-11-16 в archive.today, в. „Сдружение на български писатели“, брой 1, 30 март 2005 г. (мъртъв линк)
  9. Силвия Чолева, „Важното в литературата на 2004 година“ Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., в. „Сдружение на български писатели“, брой 1, 30 март 2005 г. (мъртъв линк)
  10. Марио Коев, „Три фрагмента върху Три поеми, рец. във в. „Култура“, бр.2, 21 януари 2005 г.
  11. Емилия Миразчийска, „Кирил Василев чете свои стихотворения от „Липсващи страници“, Altri Amori - блог на Емилия Миразчийска, 4 ноември 2010 г.
  12. Владимир Сабоурин, „Ако мистиците бяха физици: липсващи страници на Кирил Василев“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 21, 2010, с. 5.
  13. Провинции в библиографска база данни/своден каталог COBIB.BG Архив на оригинала от 2021-02-09 в Wayback Machine..
  14. „Шествието" - нова стихосбирка на Кирил Василев
  15. Владимир Сабоурин, „За новия стихотворен цикъл на Кирил Василев: Варовиков скат, в блога на Владимир Сабоурин.
  16. Емилия Миразчийска, „Връчването на наградата „Иван Николов“, Altri Amori - блог на Емилия Миразчийска, 23 декември 2010 г.
  17. Гергана Попова, „Когато поетите се превърнат в PR-и“, електронно списание Public Republic, 26 декември 2010 г.
  18. Ясни са номинираните за литературните награди „Перото“, lira.bg, 23.10.2015.
  19. Литературни награди „Перото“, БНТ, 02.11.2015.
  20. „Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос“, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
  21. Петрана Петрова, „Седем книги номинирани за „Иван Николов“, сайт „Аз чета“, 1 декември 2015.
  22. Павлина Радославова, „Аксиния Михайлова е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2015“, сайт „Аз чета“, 17 декември 2015 г.
  23. Виолета Цветкова. Награда „Константин Павлов“ за Амелия Личева и Кирил Василев // Портал за култура, изкуство и общество. 03.04.2022.
Рецензии