Кирил Василев (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Василев.

Кирил Василев
Софийски литературен фестивал, 12.12.2015 г.
Софийски литературен фестивал, 12.12.2015 г.
Роден 1971
Националност Флаг на България България
Тема кеносис, нищото, Спасение, Изобразително изкуство
Дебютни творби „Три поеми“ (2004)
Известни творби „Четири портокала в панер от синьо стъкло“, „Франсис Бейкън: Живопис 1946“, „Престъпления на радостта“, „Варовиков скат“


Повлиял на

Кирил Василев е български поет и есеист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Василев е роден през 1971 г. в София. Завършил е културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като репортер във вестник „Дневник“, в отдел „Култура“ на район Лозенец в София, във Фондация Помощ за благотворителността в България (ФПББ), като хоноруван преподавател в Нов български университет.

Публикувал е преводи и критически статии в културната периодика – главно в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, а също и в списанията „Сезон“, „Алтера“ и „Страница“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Василев е сред поетите от 90-те години на ХХ век, които не принадлежат към постмодернизма. Неговата поезия е свързана с високия модернизъм на Т. С. Елиът, Уистън Хю Одън, Янош Пилински.

Често стихотворенията му са посветени на художници – на Франсис Бейкън[1], на Рембранд, на Гоген и Брьогел[2].

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Поетът и критик Пламен Дойнов обявява по време на годишния преглед на новите български художествени книги, излезли през 2004 г., стихосбирката на Кирил Василев Три поеми за дебют на годината[3]. Пламен Дойнов пише: „Три поеми“ на Кирил Василев се откроява като зрял, силен и дори малко късен дебют – висок модернизъм, работещ в полето на език, който българската поезия няма навика да говори.“[4]. На същия писателски форум Силвия Чолева казва: Ако тази година има книга, в която да няма нито една дума, която да ти се иска да махнеш, да не можеш да кажеш нищо срещу един стих, това е „Три поеми“ на Кирил Василев.[5]

В разговор в редакцията на вестник „Култура“, провел се в началото на 2011 г., Миглена Николчина, Ани Илков и Марин Бодаков поставят Кирил Василев сред най-значимите поети след 1989 г.[6].

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Три поеми. София: Стигмати, 2004, 76 с.[7]
  • Липсващи страници. София: Стигмати, 2010, 78 с.[8][9]
  • Провинции. София: Small Stations Press, 2015, 115 с.

Поетически цикли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Стихове“ (съдържа стихотворенията „Варовиков скат“, „Саут банк“, „Алън“, „Лебед“, „На Фернандо Песоа“), публикация на сайта на електронното списание „Сборище на трубадури“, 22.05.2013.[10]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил Василев, „Франсис Бейкън: Живопис 1946“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 юни 2010 г.
  2. Кирил Василев, „Хотелска стая“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 юни 2010 г.
  3. Лора Шумкова, „Сдружението се прави на сила (По повод форума Литературата на 2004 на Сдружение на български писатели)“, в. „Култура“, бр.16, 29 април 2005 г.
  4. Пламен Дойнов, „Литература 2004: повече поезия, по-малко проза“, в. „Сдружение на български писатели“, брой 1, 30 март 2005 г.
  5. Силвия Чолева, „Важното в литературата на 2004 година“, в. „Сдружение на български писатели“, брой 1, 30 март 2005 г.
  6. „Ани Илков и Миглена Николчина: Кой е големият поет в света днес?“, в. „Култура“, бр.7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  7. Марио Коев, „Три фрагмента върху Три поеми, рец. във в. „Култура“, бр.2, 21 януари 2005 г.
  8. Емилия Миразчийска, „Кирил Василев чете свои стихотворения от „Липсващи страници“, Altri Amori - блог на Емилия Миразчийска, 4 ноември 2010 г.
  9. Владимир Сабоурин, „Ако мистиците бяха физици: липсващи страници на Кирил Василев“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 21, 2010, с. 5.
  10. Владимир Сабоурин, „За новия стихотворен цикъл на Кирил Василев: Варовиков скат, в блога на Владимир Сабоурин.
  11. Емилия Миразчийска, „Връчването на наградата „Иван Николов“, Altri Amori - блог на Емилия Миразчийска, 23 декември 2010 г.
  12. Гергана Попова, „Когато поетите се превърнат в PR-и“, електронно списание Public Republic, 26 декември 2010 г.
  13. Ясни са номинираните за литературните награди „Перото“, lira.bg, 23.10.2015.
  14. Литературни награди „Перото“, bnt.bg, 02.11.2015.
  15. „Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос“, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
  16. Петрана Петрова, „Седем книги номинирани за „Иван Николов“, сайт „Аз чета“, 1 декември 2015.
  17. Павлина Радославова, „Аксиния Михайлова е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2015“, сайт „Аз чета“, 17 декември 2015 г.
  18. „Кирил Василев чете по време на наградата „Иван Николов“ 2015“ (видео), YouTube, качено на 17 декември 2015 г. от AzCheta.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Рецензии