Миглена Николчина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миглена Николчина
Miglena-Nikolchina-20100203.jpg
Като член на журито на литературната награда „Иван Николов“, 22.12.2010
Родена 10 ноември 1955 г. (61 г.)
с. Ружинци, област Видин
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ
Известни творби Асимволия (1995)
Уебсайт Блог на Миглена Николчина
Миглена Николчина в Общомедия

Проф.д-р Миглена Николчина e български литературен критик, поетеса, феминистка и психоаналитик. Автор е на изследвания върху литературата, пише стихотворения и разкази.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Миглена Николчина е родена на 10 ноември 1955 г. в с. Ружинци, Белоградчишко.

Университетска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кандидат на философските науки (доктор) (1984) и доктор по английска литература на Университета на Западно Онтарио, Канада (1993). Асистент (1984), главен асистент (1989), доцент (1994) и професор (2012) в Софийския университет. Николчина е специализирала в Централноевропейския университет в Будапеща (1998), в Института за хуманитарни науки във Виена (2001) и в Института за академични изследвания в Принстън (2001 – 2002). Директор на Програмата за род и култура в Централноевропейския университет, Будапеща (1998 – 2000). Ръководител на Катедра по теория и история на литературата към Факултет по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (2005). Преподавател в магистратурите по Литература (Катедра по теория и история на литературата) и Социални изследвания на пола (Философски факултет).

Автор и редактор[редактиране | редактиране на кода]

От началото на 1980-те публикува критически и литературоведски анализи, статии, предисловия.

Главен редактор на „Литературен вестник“ през 1990-те.

Създател и главен редактор на списание „Алтера“ – списание за пол, език, култура (2005 – 2006), а също и главен редактор на списанието за философия, социални науки и хуманитаристика „Алтера академика“ (2007 – 2008)[1] (Алтера и Алтера академика са две различни издания на издателство Алтера).

Член на журито на конкурса за SMS-поезия на М-тел от първото издание (юни 2004)[2] през второто (юни 2005)[3] и третото (юни 2006)[4], чак до последното четвърто издание (юни 2007)[5].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпруга на Марин Маринов, заместник-министър на промишлеността (при министър Александър Божков) в правителството на Иван Костов и член на борда на директорите на Кремиковци, назначен от Костов, отговарящ за приватизацията му [6]. Майка на Никола Маринов.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

  • 1985 – Три след полунощ. София: Народна младеж, 64 с.
  • 1993 – Скръб по Далчев. София: Лице и Свободно поетическо общество.
  • 1995 – Асимволия: десет стихотворения. София: Лице. [7]
  • 1998 – Кратки разкази за любовта и писането
  • 2008 – Градът на амазонките. Пловдив: Жанет-45 [8] [9] [10]

Разкази

  • 1990 – Билет за Вега

Теоретични изследвания

  • 1988 – Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 152 с.
  • 1992 – Човекът – утопия. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 120 с.
  • 2002 – Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература
  • 1997 – Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 200 с. (Преведена е на английски, руски, унгарски и македонски.)
    • 2003 – ((ru)) Значение и матереубийство. Традиция матерей в свете Юлии Кристевой, Изд. Идея-Пресс.
    • 2004 – ((en)) Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf, Other Press (NY) Корица на книгата
    • 2004 – ((hu)) Jelentés és anyagyilkosság, Balassi Kiado ISBN 963-506-586-8[11]
  • 2012 – Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Фондация „Литературен вестник“, 2012. Преведена е на английски език.
  • 2014 – Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. ИК „Жанет 45“, Пд.[12]

Съставителство и редакция

  • 1997 – Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“
  • 1998 – Теменуги. Другият роман на Яворов, „Литературен вестник, София
  • 2010 – Moon Lake, изд. Алтера, София

Преводи

  • Емили Дикинсън
  • Уолт Уитман
  • Огдън Неш

Значими публикации в периодиката

  • „Жестокост и уязвимост“, в. „Студентска трибуна“, 1989, бр. 39.
  • „Младежта на романтизма“, сп. „Младеж и общество“, кн.1 – 2, 1989, с.60 – 69.
  • „Born from the Head: Reading Woolf via Kristeva“, „Diacritics“, 21.2 – 3 (1991): 30 – 42.
  • „Изгубената територия: Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева“, сп. „Lettre Internationale“, Пролет 1993, с.54 – 60.
  • „Юлия Кръстева: полилогическият облог“, сп. „Литературна мисъл“, бр.4, 1993, с.16 – 44.
  • „Женска кръв: щрихи към едно оцеляване“, сп. „Литературата“, бр.3, 1994.
  • „Родословие на безмълвието: смисъл, пауза и женско писане“, сп. „Литературна мисъл“, бр.3, 1994, с.117 – 130.
  • „Изпаряване на морето: „женственост“ и „мъжественост“ в лириката на Блага Димитрова“, сп. „Литературата“, кн. 7, 1997, с.129 – 139.
  • „Семинарът: начин на употреба“, сп. „Критика и хуманизъм“, 14/2, 2002, 79 – 107.
  • „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, сп. „Критика и хуманизъм“, кн. 22, 2006, с.73 – 92.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.altera-bg.com/academica/pages/editors
  2. Теодора Гатева, „Наградиха спечелилите от първия конкурс за sms-поезия“, в. „Сега“, 11 юни 2004 г.
  3. Биляна Атанасова, „Втори национален конкурс за sms-поезия“, електронен бюлетин Културни новини, 25.11.2005 г.
  4. „За трети път – конкурс за sms поезия“, vesti.bg, 16 февруари 2006 г.
  5. Ценка Пенева, „Приключи четвъртият конкурс за SMS-поезия“, електронен бюлетин Културни новини, 09.06.2007 г.
  6. „Кремиковци“ затъва, билбордовете на агенция Имидж вдигат рейтинга му“, money.bg, 11.01.1999
  7. Десислава Неделчева, „А-символия. Миглена Николчина“, рец. в LiterNet, 14 ноември 2001 г.
  8. За Градът на амазонките на сайта на изд. Жанет-45
  9. Марин Бодаков, „Градът на амазонките“, рец. във в. Култура, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.
  10. Камелия Спасова, „Обръщане към Темискира“, рец. в Литературен клуб, 9 юни 2009 г.
  11. За Jelentés és anyagyilkosság на сайта на изд. Balassi Kiado
  12. Ралица Георгиева, „Обичащата и обичаната“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2782), 10 октомври 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]