Белослава Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белослава Димитрова
българска журналистка и поетеса

Родена

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия журналист
Литература
Жанрове стихотворение
Дебютни творби „Начало и край“ (2012)
Награди Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2014, поощрение)
Награда за поезия „Николай Кънчев“ (2019)
„Перото“ в раздел Поезия (2020)

Уебсайт Форсмажорна

Белослава Димитрова е българска поетеса и журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Белослава Димитрова е родена на 2 април 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Дебютира през 2012 г. във в. „Литературен вестник“. Има публикации в литературните списания „Страница“ и „Гранта България“. Нейната първа книга „Начало и край“ е издадена в поредицата „Нова проза и поезия“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ под редакцията на Ани Илков. През 2014 г. „Deja Book“ издава втората книга на Белослава Димитрова – „Дивата природа“, която е номинирана за Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2014) и е удостоена с едно от двете поощрителни отличия.[1][2]

Работи в програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Една от водещите на предаването „Артефир“. Била е част от екипа на Интернет Радио „Бинар“ към БНР.[3] Има свое авторско предаване по Радио София на БНР: „Градски легенди“.

Част от редакторския екип на сайта „Свободно поетическо общество“.[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2014 - поощрение) за стихосбирката „Дивата природа“[5] и на Наградата за поезия „Николай Кънчев“ (2019) за стихосбирката „Месо и птици“[6]. Носител на награда „Перото“ (2020) в категория „Поезия“ за книгата „Месо и птици“.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Начало и край“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012.[8]
  • Дивата природа“, София: Издателство „Deja Book“, 2014.
    La natura selvaggia. Traduzione di Emilia Mirazchiyska e Danilo Mandolini. Arccipelago Itaca Edizioni, 2017, 72 p. ISBN 978-88-99429-15-7[9][10]
  • Месо и птици“, София: Издателство за поезия „Да“, 2019.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. CV на Белослава Димитрова на сайта на Фондация „Елизабет Костова“.
  2. Две първи награди на юбилейния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2014, сайт „Аз чета“, 17 декември 2014 г.
  3. CV на Белослава Димитрова на сайта на binar.bg.
  4. Редакторски екип на сайта „Свободно поетическо общество“.
  5. Две първи награди на юбилейния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2014, сайт „Аз чета“, 17 декември 2014 г.
  6. „Белослава Димитрова е новият носител на Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2019“, блог „Поетичен Никулден“, 7 декември 2019.
  7. „Теодора Димова е носителят на награда 'Перото' 2020 в категория 'Проза' (видео)“, Оф Нюз, 6 ноември 2020.
  8. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 15 (2721), 19 април 2013.
  9. ((it)) La natura selvaggia. Traduzione di Emilia Mirazchiyska e Danilo Mandolini. Arcipelago Itaca Edizioni, 2017, сайт на издателството.
  10. ((it)) Flavio Cogo, La natura selvaggia di Beloslava Dimitrova, criticaimpura.wordpress.com, 28 giugno 2017.
  11. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „К.“, 20 септември 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]