Владимир Левчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Левчев
български писател
български писател
Роден 17 октомври 1957 г. (1957-10-17) (62 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, роман, есе
Известни творби Кой сънува моя живот (1984), София под луната (1991)
Деца Боян

Владимир Любомиров Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Левчев завършва Английската гимназия в София (1976) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982 – 1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991 – 1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.

През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент.

От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.[1]

Разведен е и има един син – Боян.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Левчев е автор на 14 стихосбирки и четири романа, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

„Раззеленяване на сухото дърво“, корица на първото издание, 1993. Автор на корицата Стефан Деспотов

На български

  • Аритмии (1978)
  • 16 стихотворения (1980)
  • Някой ден (1983)
  • Кой сънува моя живот (1984)
  • Цветя, градове и морета (1986)
  • Пейзажи на неизвестен майстор. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 82 с.
  • София под луната (1991)
  • Раззеленяване на сухото дърво. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, 78 с.
  • Край (1994)
  • Черна книга (1997)
  • Небесни Балкани (2000)
  • Архитектура на промените. Формални стихове (2003)
  • Събрани сънища. София: Издателска къща „Орфей“, 2006, 74 с.
  • Кой сънува моя живот: 1977 – 2007. Пловдив: Жанет 45, 2007, 240 с. ISBN 978-954-491-371-7[2]
  • Любов и смърт (2009) ISBN 978-954-28-0596-0[3]
  • Бхакти. София: Български писател, 2010, 64 с. ISBN 978-954-44-3840-1
  • Черна книга на застрашените видове. Пловдив: Жанет 45, 2011, 48 с. ISBN 978-954-491-714-2[4]
  • София (сънища и спомени). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 78 с. ISBN 978-954-073-559-7
  • Любов на площада. София: Скалино, 2014, 73 с. ISBN 978-619-704-321-1[5]
  • Точно време. София: Ерго, 2015, 68 с. ISBN 978-954-868-969-4[6]
На английски

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Любовни писма до свободата (1998)
  • Крали Марко: Балканският принц. Роман. Пловдив: Жанет 45, 2006, 203 с. ISBN 954-491-29-59[9]
  • 2084-та. Роман. Пловдив: Жанет 45, 2009, 208 с. ISBN 978-954-49-1502-5[10]
  • Човекът и сянката. Роман. София: Сиела, 2012, 222 с. ISBN 978-954-28-1093-3
  • Сънувани разкази. Разкази. Пловдив: Жанет 45, 2014, 164 с. ISBN 9786191860715

Нонфикшън[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература и морал. Статии, есета, студии (1994)
  • Бог е любов в приятелството, традицията и секса. София: Кралица Маб, 2001, 96 с. ISBN 954-533-047-3
  • Моят Бог и моите демони. София: Сиела, 2010, 176 с. ISBN 978-954-28-0812-1[11]
  • Масонството: митове и факти. София: Ентусиаст, 2011, 144 с. ISBN 978-954-86-5762-4[12]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Алън Гинзбърг. Крила над черната шахта. София: Народна култура, 1983
    • Второ преработено издание: Алън Гинзбърг. Вой. София: Колибри, 2009
  • Одисеас Елитис. Достойно ест. София: Народна култура, 1987, 101 с.
  • Т. С. Елиът. Избрани стихове. София: Народна култура, 1993 ISBN 954-04-0075-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Представяне на новите преподаватели в Американския университет в Благоевград, 2007 г.
  2. Страница на стихосбирката Кой сънува моя живот: 1977 – 2007 на сайта на издателство Жанет-45
  3. Страница на стихосбирката Любов и смърт на сайта на издателство Сиела
  4. Страница на стихосбирката Черна книга на застрашените видове на сайта на издателство Жанет-45
  5. Петя Хайнрих, „Поезията на Владимир Левчев е от сънища, видения, вятър и Бог...“, рец. в Диаскоп комикс, 16 септември 2014 г.
  6. Катя Атанасова, „В бялото поле на свободата“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 29 декември 2015 г.
  7. Страница на стихосбирката The Rainbow Mason на сайта на издателство Cornerstone Book Publishers
  8. Страница на стихосбирката The Refugee на сайта на издателство Gival Press, www.givalpress.com
  9. Страница на романа Крали Марко: Балканският принц на сайта на издателство Жанет-45
  10. Страница на романа 2084-та на сайта на издателство Жанет-45
  11. Страница на книгата Моят Бог и моите демони на сайта на издателство Сиела
  12. Страница на книгата Масонството: митове и факти на сайта на издателство Enthusiast

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]