Владимир Левчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Левчев
VLevchev.jpg
български писател
Роден 17 октомври 1957 г. (1957-10-17) (60 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, роман, есе
Известни творби Кой сънува моя живот (1984), София под луната (1991)
Деца Боян

Владимир Любомиров Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Левчев завършва Английската гимназия в София (1976) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982-1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991-1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.

През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент.

От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.[1]

Разведен е и има един син - Боян.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Левчев е автор на 14 стихосбирки и четири романа, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавадгита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

„Раззеленяване на сухото дърво“, корица на първото издание, 1993. Автор на корицата Стефан Деспотов

На български

  • Аритмии (1978)
  • 16 стихотворения (1980)
  • Някой ден (1983)
  • Кой сънува моя живот (1984)
  • Цветя, градове и морета (1986)
  • Пейзажи на неизвестен майстор. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 82 с.
  • София под луната (1991)
  • Раззеленяване на сухото дърво. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, 78 с.
  • Край (1994)
  • Черна книга (1997)
  • Небесни Балкани (2000)
  • Архитектура на промените. Формални стихове (2003)
  • Събрани сънища. София: Издателска къща „Орфей“, 2006, 74 с.
  • Кой сънува моя живот: 1977–2007. Пловдив: Жанет 45, 2007, 240 с. ISBN 978-954-491-371-7[2]
  • Любов и смърт (2009) ISBN 978-954-28-0596-0[3]
  • Бхакти. София: Български писател, 2010, 64 с. ISBN 978-954-44-3840-1
  • Черна книга на застрашените видове. Пловдив: Жанет 45, 2011, 48 с. ISBN 978-954-491-714-2[4]
  • София (сънища и спомени). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 78 с. ISBN 978-954-073-559-7
  • Любов на площада. София: Скалино, 2014, 73 с. ISBN 978-619-704-321-1[5]
  • Точно време. София: Ерго, 2015, 68 с. ISBN 978-954-868-969-4[6]
На английски

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Любовни писма до свободата (1998)
  • Крали Марко: Балканският принц. Роман. Пловдив: Жанет 45, 2006, 203 с. ISBN 954-491-29-59[9]
  • 2084-та. Роман. Пловдив: Жанет 45, 2009, 208 с. ISBN 978-954-49-1502-5[10]
  • Човекът и сянката. Роман. София: Сиела, 2012, 222 с. ISBN 978-954-28-1093-3
  • Сънувани разкази. Разкази. Пловдив: Жанет 45, 2014, 164 с. ISBN 9786191860715

Нонфикшън[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература и морал. Статии, есета, студии (1994)
  • Бог е любов в приятелството, традицията и секса. София: Кралица Маб, 2001, 96 с. ISBN 954-533-047-3
  • Моят Бог и моите демони. София: Сиела, 2010, 176 с. ISBN 978-954-28-0812-1[11]
  • Масонството: митове и факти. София: Ентусиаст, 2011, 144 с. ISBN 978-954-86-5762-4[12]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Алън Гинзбърг. Крила над черната шахта. София: Народна култура, 1983
    • Второ преработено издание: Алън Гинзбърг. Вой. София: Колибри, 2009
  • Одисеас Елитис. Достойно ест. София: Народна култура, 1987, 101 с.
  • Т. С. Елиът. Избрани стихове. София: Народна култура, 1993 ISBN 954-04-0075-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Представяне на новите преподаватели в Американския университет в Благоевград, 2007 г.
  2. Страница на стихосбирката Кой сънува моя живот: 1977–2007 на сайта на издателство Жанет-45
  3. Страница на стихосбирката Любов и смърт на сайта на издателство Сиела
  4. Страница на стихосбирката Черна книга на застрашените видове на сайта на издателство Жанет-45
  5. Петя Хайнрих, „Поезията на Владимир Левчев е от сънища, видения, вятър и Бог...“, рец. в Диаскоп комикс, 16 септември 2014 г.
  6. Катя Атанасова, „В бялото поле на свободата“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 29 декември 2015 г.
  7. Страница на стихосбирката The Rainbow Mason на сайта на издателство Cornerstone Book Publishers
  8. Страница на стихосбирката The Refugee на сайта на издателство Gival Press, http://www.givalpress.com/
  9. Страница на романа Крали Марко: Балканският принц на сайта на издателство Жанет-45
  10. Страница на романа 2084-та на сайта на издателство Жанет-45
  11. Страница на книгата Моят Бог и моите демони на сайта на издателство Сиела
  12. Страница на книгата Масонството: митове и факти на сайта на издателство Enthusiast

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]