Джузепе дел Агата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джузепе дел'Агата
Giuseppe dell'Agata
италиански българист, литературовед и преводач
Роден

Националност Италия
Учил вКарлов университет
Научна дейност
Областфилология, българистика
Учил приАнтонин Достал, Йозеф Курц
Работил вПизански университет
ПовлиянРикардо Пикио, Петър Динеков

Джузепе дел Агата (на италиански: Giuseppe dell'Agata) е италиански българист, литературовед и преводач. Професор в Университета на Пиза. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1940 година в Рим, Италия. Получава класическото си образование в Скуола нормале в Пиза (на италиански: Scuola Normale Superiore), клон на Екол нормал на Париж. Същевременно следва и във Филологическия факултет в Пизанския университет, известен с отличните си традиции в областта на старогръцкия и латинския, на историческото езикознание и археологията. Веднага след дипломирането си заминава на специализация в Карловия университет в Прага, където негови учители са Антонин Достал и Йозеф Курц. От 1965 преподава славистика в Университета в Пиза. Води курсове по български, чешки и руски език и литература.

Джузепе Дел'Агата е член на редколегията на няколко списания: Ricerche Slavistiche, Europa Orientalis, Български език, eSamizdat: Rivista di culture dei paesi slavi и др.

Сътрудничи активно на „Асоциация България  Италия“. На неговите усилия се дължи съществуването на лекторат по български език в Пизанския университет. Взима участие във всички итало-български конгреси, организира един от тях през 1990 г., както и Седмица на българската култура и литература в Пиза и Лука (2000), чиито гости са Йордан Радичков и Рангел Вълчанов.[2]

Дел Агата е дългогодишен президент на Италианската асоциация на славистите и представител на Италия в Международния комитет на славистите. Изнася лекции в университетите в Атина, Янина, Киев, Москва, Париж, Прага, Велико Търново, София и др.[2]

Преводач на няколко книги на Йордан Радичков на италиански, проф. Дел Агата е личен приятел на българския писател и негов активен промоутър в Италия.[3][4][5][6]

Почести и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания
  • Lo strumentale plurale in -ma, -ama, nella obecna cestina e nei dialetti cechi. Pisa: Tip. Pacini Mariotti, 1965
  • La questione della lingua presso i cechi: le apologie del ceco nell'ultimo quarto del 18. secolo. Roma: Edizioni di Ricerche slavistiche, 1970
  • Джузепе Дел' Агата. Студии по българистика и славистика. Библиотека Български месечник. София: ЛИК, 1999, 180 с.[13]
  • Джузепе Дел' Агата. Българистични изследвания. Италиано-български срещи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014, 247 с.
Преводи
  • Jordan Radickov, Bisce, Voland, Roma 2000, 111 pp. ISBN 88-86586-70-1
  • Jordan Radickov, L'anatra da richiamo, Voland, Roma 2002, 94 pp.
  • Georgi Gospodinov, ...e altre storie, Voland, Roma 2008, 111 pp. [14]
  • Georgi Gospodinov, Fisica della malinconia, Voland, Roma 2013, 336 pp. ISBN 9788862431408
  • Georgi Gospodinov, E tutto divenne luna, Voland, Roma 2018, 144 pp. ISBN 9788862433532
  • Georgi Gospodinov, Tutti i nostri corpi. Storie superbrevi, Voland, Roma 2020, 160 pp. ISBN 9788862434034
  • Georgi Gospodinov, Cronorifugio, Voland, Roma 2021, 320 pp. ISBN 9788862434201
Съставителство
  • Antologia del racconto bulgaro, a cura di Giuseppe Dell’Agata, Associazione Bulgaria-Italia, Padova, 2006, 376 p. [15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на проф. Дел Агата на сайта на Пизанския университет ((it))
  2. а б в Екатерина Дикова, „Проф. Джузепе Дел’Агата на 70 години“, „България – Италия“, 12 септември 2010
  3. Giuseppe Dell'Agata, „I miei incontri con Jordan Radičkov“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., eSamizdat, 2005 (III) 2 – 3, pp. 221 – 225 ((it))
  4. Джузепе дел Агата, „Успехът на Радичков в Италия“, Et cetera. Алманах за изкуство, 2001, с. 80 – 81
  5. Джузепе дел Агата, „Памет за Йордан Радичков“, Литературен вестник, 2004
  6. Джузепе дел Агата, „Йордан в сърцата ни“, Култура, 27 февруари 2004
  7. Списък на почетните доктори на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в областта на филологията.
  8. Указ № 304 от 15.08.2000 г. за награждаване на проф. д-р Джузепе дел Агата – италиански филолог-славист и българист, с орден „Стара планина“ първа степен, Държавен вестник, бр. 71 от 29.VIII.2000.
  9. Мария Гарева, „Професор Джузепе Дел Агата получи медал „Иван Вазов“, 7 юли 2004.
  10. Почетни членове на СПБ.
  11. „На 20 май в Големия салон на Българската академия на науките се състоя Тържествено събрание...“[неработеща препратка], Информационен бюлетин на БАН, год. Х, бр. 6 (89), юни 2005 г.
  12. „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.
  13. Марин Бодаков, „Българистиката на Джузепе Дел' Агата“, рец във в. „Култура“, бр. 41, 15 октомври 1999 г.
  14. Съдържание на сборника с разкази на Георги Господинов ...e altre storie и италианския превод на два от разказите на сайта tecalibri.info ((it))
  15. Съдържание на Antologia del racconto bulgaro на сайта на Асоциация Bulgaria-Italia ((it))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
Видео