Рангел Вълчанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рангел Вълчанов
български режисьор и актьор
Рангел Вълчанов през 2012 г.
Рангел Вълчанов през 2012 г.

Роден
Починал
Режисура
Значими филмиИнспекторът и нощта“ (1963), „Следователят и гората“ (1976), „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ (1989)
Семейство
СъпругаСаша Крушарска (1959 – 1961)
Яна Пипкова[1]
ДецаАни Вълчанова

Уебсайт
Рангел Вълчанов в Общомедия

Рангел Петров Вълчанов е български режисьор, сценарист и актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина край София. Завършва театрална режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1953). Работи в Студия за игрални филми „Бояна“ от 1952 година като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската филмова академия и народен артист.

Широко известни с оригиналността на художественото му мислене са филмите му „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“. От 1970 до 1972 година работи в Чехословакия, където заснема „Лице под маска“ и „Шанс“. После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения в „Следователят и гората“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“.

През юли 2006 година започва работа по продължение на филма „А сега накъде?“ със заглавие „А днес накъде?“. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.[2]

Рангел Вълчанов умира на 30 септември 2013 година.[3][4]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Рангел Вълчанов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми Копродукции
2006 А днес накъде?
2003 Изстрели в Храма на Удоволствията – документален
1993 Фатална нежност
1990 Немирната птица любов
1990 А сега накъде?
1986 За къде пътувате
1983 Последни желания
1979 Лачените обувки на незнайния воин
1978 С любов и нежност
1976 Следователят и гората
1973 Бягство в Ропотамо
1972 Шанс
1970 Лице под маска България / Чехословакия
1970 Езоп България / Чехословакия
1967 Пътешествие между два бряга
1965 Вълчицата
1963 Инспекторът и нощта
1962 Слънцето и сянката - отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан.
1958 На малкия остров - втора награда за режисура на кинофестивала в Прага и почетен диплом в Мелбърн.

Като сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Р. Вълчанов дава автографи на представянето на книгите си в Дом на киното, 22 юни 2012
Година Филми
1993 Фатална нежност
1990 Немирната птица любов
1990 А сега накъде?
1986 За къде пътувате
1983 Последни желания – с Миряна Башева
1979 Лачените обувки на незнайния воин
1967 Пътешествие между два бряга
1965 Вълчицата

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2009 Раци
2004 Откраднати очи България / Турция луд
2002 Рапсодия в бяло председателят на комисията
1997 Рекет – („Il Racket“)
Гражданинът въстава – (2 заглавие)
6 Италия
1993 Нещо във въздуха продавач на шапки
1990 Немирната птица любов архиепископ
1990 Карнавалът режисьорът
1979 Лачените обувки на незнайния воин Рангел Вълчанов
1979 Двойникът
1970 Езоп България / Чехословакия участник в хора
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров
1964 Невероятна история Зарков
1963 Търси се спомен чете текста
1962 Слънцето и сянката човек на плажа
1956 Две победи Ламби Бушона
1956 Димитровградци
1956 Екипажът на „Надежда“ моряк
1955 Точка първа участник във филма
1954 Песен за човека Лесев
1951 Утро над родината Стойчев
1950 Тревога Бойко

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Рангел Вълчанов. „Всички ще умрем, а сега наздраве“. Пловдив, Жанет-45, 2010.
  • Рангел Вълчанов. „Ура! Най-после и онемях!“. Пловдив, Жанет-45, 2012.
  • Рангел Вълчанов. „Хем съм сам, хем няма никой“. София: Сиела, 2013. ISBN 978-954-28-1287-6 [8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Рангел Вълчанов в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)
  1. Музите, които вдъхновяваха Рангел Вълчанов // 24chasa.bg. 24 часа, 05.10.2013. Посетен на 1 март 2015.
  2. Рангел Вълчанов и Пламен Карталов са избрани за академици // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 9 октомври 2012.
  3. Даниел Николов, „Почина Рангел Вълчанов“, в. „Стандарт“, 30 септември 2013 г.
  4. „Почина режисьорът Рангел Вълчанов“, vesti.bg, 30 септември 2013 г.
  5. Указ № 12 от 22 януари 1999 г.
  6. Премиерът Сергей Станишев връчи на режисьора Рангел Вълчанов държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ // Министерство на културата, 03.11.2008. Посетен на 16.02.2016.
  7. Указ № 307 Обн. ДВ. бр.98 от 14 ноември 2008 г.
  8. За „Хем съм сам, хем няма никой“ на сайта на издателство „Сиела“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]