Боян Дановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боян Дановски
Роден
Починал
9 март 1976 г. (76 г.)
Деца Владимир Дановски
Награди Димитровска награда (1950, 1962)

Боян Иванов Дановски е български режисьор, театрален педагог, театровед и драматург. Последовател на Станиславски, Мейерхолд, Райнхард, Пискатор, Брехт, пренесъл и внедрил в българския театър така наречената „Голяма театрална реформа“ на XX век. Негов син е режисьорът Владимир Дановски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1899 година в Русе, но от 1907 г. живее в София. През 1919–1921 г. следва инженерство и музика в Милано. При завръщането си в България, Дановски се сближава с литературните кръгове около Гео Милев, Людмил Стоянов, Николай Хрелков, Христо Ясенов и през 1921 г. става редовен сътрудник на списание „Везни“, където печата собствени творби и преводи от италиански. След закриването му сътрудничи на „Хиперион“.

Впоследствие Дановски окончателно се преориентира към театъра, като първите си постановки „Процесът на Мери Дюган“ – Баярд Вайлър и „Унижените и оскърбените“ – по Фьодор Достоевски, прави на сцената на Плевенския драматичен театър през 1928 година. Учи режисура в Германия, работи като асистент режисьор на Густав Хартунг в Дармщатския драматичен театър, запознава се с Бертолд Брехт и присъства на негови репетиции. През 1932 г. се завръща в България. Заедно с Борис Михайлов създава и ръководи самодейните работнически театри „Трибуна“ и „Народна сцена“, където поставя „Балът на манекените“ – Бруно Ясенски и „Генерална репетиция“ – Кръстьо Мирски (Вл. Йорданов).

През 1934 година Боян Дановски прекарва 4 месеца в Москва, запознава се с режисьорската методология на Константин Станиславски, Всеволод Мейерхолд, Александър Таиров и други. След завръщането си работи в Русенския театър, дебютира през 1935 година на сцената на Народния театър със спектакъла „Кредитори“ по Оноре дьо Балзак, основава своя Театър „Студия“ в София (1936-37). Продължава да поставя спектакли в Народния театър, сътрудничи с театрални статии и критика на вестник „Литературен глас“, списанията „Български театър“, „Златорог“ и други, превежда пиеси, преподава актьорско майсторство и режисура в Държавното театрално училище (ДВТУ), сега НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

През периода 1946–1947 година е главен режисьор на Софийската народна опера. От 1947 до 1951 година е главен режисьор на Народния театър „Иван Вазов“. Между 1958 и 1965 година е директор и режисьор на Държавния сатиричен театър.

Умира в София на 9 март 1976 г.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Дело на Дановски е и режисурата на първия български цветен филм: „Точка първа“ от 1956 година.

Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Режисьорският клас на Боян Дановски 1952
Режисьорски изпит на Станчо Станчев при Боян Дановски III курс - „Бдителният страж“ по Сервантес

Освен като режисьор, Дановски се изявява и като театрален педагог: преподава в ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстъо Сарафов“), където от 1951 година е професор, а през 1953-1954 година – ректор. Сред учениците му във ВИТИЗ са творци като актьорите Георги Попов и Павел Поппандов, актрисата и първа говорителка по БНТ Цветана Гълъбова, режисьорите Димитър Пунев, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Жарко Павлович, Станчо Станчев, Асен Траянов, Любомир Шарланджиев, Любен Морчев, Леда Тасева (актриса), Сава Георгиев (актьор), Петър Пейков (актьор), Юри Яковлев (актьор), Златина Дончева (актриса).

Драматургични творби и театрална критика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1929 – „Драматически видения“ - сборник пиеси,
  • 1938 – „Театър и зрители“,
  • 1945 – „Театър“,
  • 1960 – „Фейлетон в пет картини“ (в съавторство с Петър Славински),
  • 1969 – „От двете страни на завесата“.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Боян Дановски е двукратен носител на Димитровска награда: през 1950 и 1962 година. Обявен е за народен артист през 1959 година. Отличен с орден „Георги Димитров“ през 1969 и 1970 година.

На негово име е кръстен Общинският драматичен театър в град Перник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 225
  • Енциклопедия на Българския театър, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2005, стр. 101