Николай Евреинов
| Николай Евреинов Николай Николаевич Евреинов | |
| руски театрален режисьор | |
 | |
| Роден |
13 февруари 1879 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 7 септември 1953 г.
|
| Погребан | Руско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция |
| Уебсайт | |
| Николай Евреинов в Общомедия | |
Николай Николаевич Евреинов (13 февруари 1879,[1] Москва – 7 септември 1953, Париж) е руски режисьор, драматург, теоретик и историк на театъра.
Организира Старинния театър в Санкт Петербург заедно с Н. В. Дризен.[2] Поддържа субективни позиции за самозадоволяващото се значение на театъра („Театър за себе си“). От 1920 г. емигрира във Франция.
Театрални постановки
[редактиране | редактиране на кода]- 1941 – „Женитьба Белугина“ на А. Н. Островски. Русский драматический театр, Париж.
- 1944 – „Самое главное“ на Н. Н. Евреинов. Русский драматический театр, Париж.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 99 имен Серебряного века. Безелянский Юрий // Архивиран от оригинала на 22 февруари 2017. Посетен на 14 април 2026.
- ↑ Старк Э. Старинный театр. — Петроград: Третья стража, 1922. — 75 с.
|
