Димитър Пунев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Пунев
български театрален режисьор
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Награди Почетно звание „Заслужил“
Орден „Св. св. Кирил и Методий“

Димитър Благоев Пунев е български театрален режисьор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юли 1924 г. в Пещера, в семейството на Благоя Пунев и Невена Янкова. Завършва Смесената гимназия „Св. Климент Охридски“ в родния си град. Започва работа в читалище „Развитие“ в Пещера. Първата му постановка в самодейния театрален колектив на читалищна сцена е „Томонари“. През 1951 г. завършва Държавната театрална академия. Специализира режисура в Московския художествен театър, а през 1956 – 1957 г. и театрална режисура в Централната френска телевизия в Париж. В продължение на 13 години е режисьор и директор на Пловдивския драматичен театър. Участва в създаването на Смолянския държавен театър. Отново специализира в Москва. За кратко работи като режисьор в драматичните театри в Русе, Кърджали и Перник. От 1968 г. е преподавател и доцент по театрална и телевизионна режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ .От 1972 до 1990 г. е сътрудник на отдел „Култура“ в Централния комитет на Българската комунистическа партия.[1]

Режисьор е на постановките: „Мирандолина“, „Без зестра“, „Без вина виновни“, „Картоиграч“, „Плодовете на просвещението“, „Каруцата и камъка“ и други.[1]

Награден е с „Лауреатско название“, със званието „Заслужил артист“ и с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. Умира на 8 септември 1991 г. от сърдечна недостатъчност. Кремиран е и погребан в Централните софийски гробища.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]