Красимир Крумов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Крумов
Роден
Починал
31 юли 2015 г. (59 г.)
Брачни партньори Елена Крумова
Значими филмиЕкзитус“ (1989)
Светото семейство“ (2010)
Страница в IMDb

Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Градище, Шуменско, на 16 септември 1955 г.[1] През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.

Първият му филм, „Екзитус“, по едноименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.

Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин.[2]

Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.

Умира на 31 юли 2015 г. от инфаркт по време на почивка в селската си къща във Фазаново.[3][1][4][5][6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма „Екзитус“[7]
  • Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус (1992) за филма „Мълчанието“ (1991)
  • Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
  • Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
  • Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма „Светото семейство“[8]
  • Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма „Светото семейство“ (2010) [9]
  • Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма „Светото семейство“[10]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор
Като сценарист

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Повести и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
  • Духът на престъплението. 1991.
  • Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.[14]
  • Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.

Кинознание[редактиране | редактиране на кода]

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „С ръкопляскане траурното множество изпрати на 4 август кинорежисьора Красимир Крумов-Грец“, NEWS глас – гласът на Ловеч, 5 август 2015 г.
  2. Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин
  3. Встъпителна бележка към „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“), Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.
  4. „Почина кинорежисьорът Красимир Крумов – Грец“, в. „24 часа“, 3 август 2015 г.
  5. „Инфаркт покоси кинорежисьора Красимир Крумов – Грец“, vsekiden.com, 3 август 2015 г.
  6. Пенчо Ковачев, „Инфаркт удари режисьора Грец на брега на морето“, в. „24 часа“, 6 август 2015 г.
  7. „Награди на СБФД за периода 1975 – 2002“, сайт на Съюза на българските филмови дейци.
  8. „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.
  9. „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.
  10. „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.
  11. „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.
  12. Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“, рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г. (мъртъв линк)
  13. Геновева Димитрова, „Живомярата“, рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.
  14. Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
  15. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.
  16. За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.
  17. „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Микростудии във вестник „Култура“
In memoriam