Направо към съдържанието

Иван Терзиев (режисьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Терзиев.

Иван Терзиев
български кинорежисьор

Роден
Починал

Националност България
Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Режисура
Активностот 1958
Значими филми„Мъже без работа“
„Селцето“
„Господин Никой“
Семейство
СъпругаМеглена Попова

Уебсайт

Иван Димитров Терзиев е български режисьор, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

Иван Терзиев е роден на 11 февруари 1934 г. в град Ловеч. Средно образование завършва в Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч) с отличен успех, като е първенец на випуск 1951 г. [1]Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1958) и кинорежисура във ВГИК Москва (1966)[2].

Като актьор в Плевенския театър се включва в работата на основания в града киноклуб „ПЛЕВЕНФИЛМ“, където заснима 2 новели като сценарист и режисьор: „Пътища и параграфи“ получава Голямата награда на I кинолюбителски фестивал (1960). На следващия фестивал (1962) голямата награда е вече Златен медал и той е присъден на „Големите и малките“. Филмът е изпратен на IV Световен младежки фестивал в Хелзинки и там е отличен с втори Златен медал. Тези изяви на кинолюбителя Иван Терзиев, квалифицирани като „принос в утвърждаването и развитието на кинолюбителството у нас“, стават причина Федерацията за алтернативно кино да отбележи неговия 70-годишен юбилей с Почетен диплом. С филма „Големите и малките“ той се явява на обявения в София конкурс за специалността „кинорежисура“ във ВГИК. Класира се на първо място и заминава за Москва. Дипломната му работа, филмът „Фьодор Грай“, получава Гран-при и награда за мъжка роля на фестивала ВГИК 66.

В десетилетието, последвало „Селцето“, прави 2 безуспешни опита за игрални филми. Това го принуждава да се обърне към „кратките форми“. Като сценарист и режисьор заснима 7 новели и няколко късометражни документални филми в тогавашната студия „Спектър“. След 1989 г. написва сценарий за документален филм с работно заглавие „Апокрифи“, а темата е „забранените по времето на социализма филми“, с който кандидатства безуспешно на две от сесиите на Националния филмов център.

В НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ е професор, художествен ръководител на класове по „кинорежисура“ (4 класа); „режисура на монтажа“ (4 класа); „актьорство за кино и ТВ“ (3 класа). Паралелно с това ръководи едногодишни школи по „кинорежисура“ и „актьорство за кино и ТВ“. Поканван да изнесе цикъл от лекции в НБУ и Югозападния университет „Неофит Рилски“; СИФ „Бояна“; БНТ; Студия за научно-популярни и документални филми; филмови студии „Време“ и „Екран“.

Умира на 28 февруари 2021 година.[3]

Документални
  • „Среща с равнодушието“ (1970)
  • „Широка лъка и света“ (1973)
Игрални
  • Г-н Никой“ (1969) – награда за мъжка роля на фестивала във Варна;
  • Мъже без работа“ (1972) – награда на Комсомола и награда за мъжка роля на фестивала във Варна; награда Жорж Садул – Париж.
  • Силна вода“ (1976) – награда на кинокритиката и награда за мъжка роля на фестивала във Варна, специална награда – Локарно. Селекциониран е за ФЕСТ 77 в Белград – 100-те най-добри филма от световната годишна кинопродукция.
  • Селцето“ (1980) - сериал, който 10 години чака своята премиера. Киновариантът на филма е селекциониран за програмата „особен поглед“ на фестивала в Кан (1986).

Удостоен със Златен медал от Министерството на просветата и културата във връзка с честването на 24 май 1974 г.

Награда Златен медал от община Ловеч при честването Деня на град Ловеч – (10 май 2014).

Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен (23 май 1977) и огърлие (22 юли 2020).

  1. Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 44.
  2. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 35.
  3. Цветкова, Виолета. Последният мохикан от забраненото кино // Култура, 28 февруари 2021. Посетен на 1 март 2021.